Българското образование доста отдавна е в положението на жаба, сложена в студена вода. С тая малка особеност, че малко преди да се свари, жабата се сети да положи усилия да се измъкне.

Всеки, който има връзка с образованието у нас, а то почти няма такъв, малко или много е наясно с множеството експериментаторски инициативи в това поле. В ролята на жаби доста отдавна са и ученици и родители, но при тях състоянието все пак е временно, рано или късно децата или завършват, или зарязват училище, така и родителите се отдалечават от проблема. При учителите обаче няма изход, ако искат да работят, ще търпят. Безкрайни опити на министерски чиновници да дръпнат чергата в една или друга посока, унизителното заплащане, игрите на издателствата за учебници, агресията в училище, примирението...

Като общество, което разчита на образованието да образова бъдещите му членове, а защо не и да ги възпита и направи отговорни хора, няма начин да не забележим явни неща.

Училището доста отдавна вдигна ръце от възпитанието на децата. Бяха му отнети лостовете за това, няма вече намалено поведение, правата на учениците пораснаха. Това, от една страна, е добре, но на повечето места педагозите схванаха идеята съвсем буквално и от ментори, се превърнаха лека-полека в жертви, но някак доброволно, според мен го направиха.

Няма начин един добър учител да не бъде и добър педагог, но дали наистина всички учители са толкова добри? Азбучна истина е, че там се отива или по призвание, което те вдъхновява да преодоляваш трудностите, или защото няма къде другаде да идеш. Е, ако приемем, че създадените проблеми през годините угасиха огъня на вдъхновението и на доста добри учители, защо се чудим, че нещата не вървят.

Лошото е, че и да искаш да направиш нещо, пак ти е трудно. Срещу учителите днес се изправя не друго, а резултатът от културата на 21 век тук, у нас. Децата, които преди да са се научили да четат, вече са влизали в Интернет, децата, които не четат книги, тълпят се на концерти на фолк звезди, не са чували за Айнщайн, но знаят за Азис, децата, чиито родители са се юрнали на гурбет зад граница и са ги оставили тук на грижите на баби и дядовци... Спомням си една анкета с първолаци преди две години – на въпроса „Какво е родина”, едно момченце отговори :”Това е когато татко си дойде от Испания”. 

Училището отдавна абдикира и от други важни неща, неделими навремето от представата за образование. Сега чак, с много мъка и пазарлъци и пак след стачни действия, се дават някакви пари за извънкласна дейност, за кръжоци. Който си мисли, че това е остатък от социалистически времена, просто не е в час. Точно на тая възраст децата развиват своите интереси и подобни дейности са може би по-важни за тяхното бъдеще и от задължителните предмети.

 Премахнаха лекарите от училищата – защо? Ако някой успее внятно да ми обясни поради каква причина децата бяха лишени от медицинско обслужване, ще е чудо. Вместо кабинети по училища, има статистики за хипертония сред шестокласници, за прекомерно тегло, за развалени зъби...Сега решението има обратен ход, но откъде ще се намерят пък над 2500 лекари, никой не казва.

С много труд се въвежда фигурата на психолога в училището, на места педагогическите съветници играят тази роля добре, защото просто имат дарби, на други места това е просто резервно работно място за някого. А в днешния свят децата определено имат нужда от такъв човек, който да не е нито учител, нито родител, да е възрастен с авторитет, комуто детето има доверие. Ние, възрастните, се чувстваме объркани в този свят, какво да кажем за децата???

Днес учителските стачки будят смесени чувства – всеки, който е плащал по още една заплата, че и повече, за частни уроци, знае, че Тези доходи не са истинските. Това също си е една приета публична тайна. Но не касае всички и не касае образованието като цяло. Образованието ни в момента е на такова дередже, че сякаш единствената му цел е да ограмоти донякъде бъдещите черноработници. За съжаление. Не че това твърдение е кой знае колко далеч от реалността, но все пак ако го приемем, ще си останем черноработници, децата ни ще растат с чувството, че ги готвим за това.

В тая връзка страшно странно ми се видя посланието на образователния министър в навечерието на 15 септември – той каза на децата :” Ти си важният”.

Нещо хич не ми се връзва с всичко, което става. Ако децата наистина бяха Най-важните, учителите днес нямаше да стачкуват...