Интересно дали някой наистина си дава сметка какво чака децата днес. А и в бъдещите дни и седмици, както личи по всичко.

Дали правителство, министър, синдикати и учители действително са отделили поне няколко минути насаме, за да си представят отражението на това, което става, върху психиката на децата.

Особено на най-малките. Първокласниците. Замисля ли се за тях, направо ми се доплаква.

Плаках преди години като първокласничка, макар че с огромно желание тръгнах на училище. Просто всичко беше толкова истинско и тържествено, че аз, шестгодишната, се уплаших. Възторгът до такава степен ме превзе, че не издържах. До ден днешен го помня. Както сигурно всеки по някакъв начин си спомня първия учебен ден - кой с рев като мен, кой с възхита, кой с умиление. Затова е Първи учебен ден, за да остави незаличима следа в душите ни. И на всяка нова стъпка в живота да се връщаш към него и да черпиш сили.

Децата на 6-7 години са си...деца. Тепърва учат буквите и значението на думите. Нямат метафорично мислене. Схващат буквално. Защото още не разбират света на големите. Имат своя свят, където за Първия учебен ден вече е отредено ъгълче. Мама и татко, баба и дядо им говорят за него отдавна, дрешките са купени с любов и приготвени за него, с трепет се купува букетът за Първата учителка, детето се е ококорило рано-рано и с нетърпение чака да настъпи този толкова очакван Първи учебен ден. За него, малкия човек, това е сигурният знак, че е пораснал, че оттук-нататък го приемат като голям, като ученик. Очаква, най-малкото, да бъде Най-важният в този ден.

Как, според вас, едно малко дете ще разбере сложните игри на истински големите днес? Какво ще си помисли, ако учителката го въведе в клас и млъкне насреща му? Какво ще му остане от обръщението на учителите? Това е Неговият ден, но ще му говорят на неразбираем език. Нещо повече - и това е най-лошото - никой няма наистина да му обърне внимание. То ще е част от миманса. Част от пазарлъка. Залог. С една дума - неговият Голям, Единствен Първи учебен ден в живота ще бъде продаден безвъзвратно. После ние, големите, ще се хващаме за главата, и ще казваме - ама това дете няма ценности, то не вярва в духовното, то не вярва на възрастните, то не иска да се съобразява с обществените норми, то е изтървано.

Е, днес, независимо от всички За и Против, режисирано изтърваме цял един випуск. За голяма моя болка.

И това става по вина не само на конкретното правителство, конкретния министър и конкретните синдикати. Години наред усилия в тая посока днес дават резултат. Обърканите ценности на едно общество, трайното загърбване на децата, безразличието към тях, пренебрежението към учителите, схващането на родителите единствено като извор на пари - последиците от това са още по-лоши и в много случаи невъзвратими, но днес е Първият учебен ден и на мен ми е тъжно да гледам в очите, в ококорените от нетърпеливо очакване очи на първокласниците. Аз лично се чувствам виновна пред тях. За другите не знам.