След като пловдивският митрополит Николай забрани на отец Боян Саръев да се кандидатира за кмет, сега пък новият собственик на Локомотив – Пловдив Левент Назифоглу постави ултиматум пред двама свои служители – да изберат дали да работят за отбора или да се впускат в политиката.

Става дума за генералния секретар Атанас Узунов, който е кандидатура на ГЕРБ за районен кмет, и за главния мениджър Аян Садъков, който е в листата на ДПС.

Припомняме, че Узунов на едни предишни избори заигра със ССД, но не получи обещаното първо място в пловдивската листа и премина към ГЕРБ. Въпреки че основен критерий при подбора на кадри в ГЕРБ в Пловдив е чистото политическо минало, очевидно Атанас Узунов няма проблем, представяйки се за личен избор на Бойко Борисов.

Сега обаче Узунов трябва да направи избор – между Бойко Борисов и Левент Назифоглу.

Првличането на Аян Садъков в листата на ДПС е с предвидими последици – в Столипиново, примерно, където българските медии са нещо малко познато, ще бъде достатъчно да се разлепят стотина плаката с образа на “нашето момче” и ефектът ще бъде значителен.

Кадри на "Локомотив"  впрочем не от вчера са в местната власт. Една друга черно- бяла легенда – Христо Бонев, вече 4 години е общински съветник. Той бе привлечен в политиката от Александър Томов, но не стана ясно как се разви по-нататъшната му връзка със социалдемокрацията.

През тези години Бонев на няколко пъти направи гръмки изявления срещу корупцията в Общинския съвет, но в същото време се породиха съмнения, че умишлено не забелязва настъплението на други спорни икономически интереси. Особено когато зад тях стоят бивши спортисти.

Привличането на спортисти в партийните листи прилича на купуването на футболисти с утвърдено име. Вместо отборът – в случая самата партия, да си създаде кадри, тя си ги взема отвън.

В една държава, в която футболът се преплита с икономиката и политиката, подобни политически ходове не бива да не изненадват.
По-изненадваща е позицията на Назифоглу.

От тази своя забрана той само губи. Защото в един футболен клуб много често не е най-важното да извоюва победа на терена, а да се получи собствеността върху един или друг спортен имот. Оттук е добре той да има свое лоби в общинското управление.
Предишните собственици на Локомотив водеха точно обратната политика. Преди избори те засвиделстваха подкрепа на една или друга партия.

На едни предишни избори ръководството на Локомотив –Пловдив правилно заложи на СДС. В партийната централа дойде цяла делегация начело с Емил Наков – дясната ръка на Георги Илиев. Нарочно или случайно г-н Наков се настани в стола на председателя на синята организация. И така нагледно се доказа връзката между футбола и политиката. А може би и на парите.

И когато феновете на отбора сложиха на стадиона паметна плоча с името на Георги Илиев –напук на общинските наредби, почти никой в Общинския съвет не се осмели да протестира. Замълча си и кметът Чомаков.

Сега обаче Назифоглу реши да отдели футбола от държавата.

Така както дядо Николай държи на отделянето на църквата от политиката.

Дано това да е изолиран случай, а не начало на нова политика.

Представете си какво би станало, ако се продължи нататък.

Ако се забрани на политиците, примерно, да ходят на стадионите.

Световната история е доказала, че точно там се зараждат мафиотските контакти.

А какво би станало, ако бизнесът – по аналогия, реши да се отдели от политиката и да не я захранва?

Ами тогава ще рухне цялата политическа система.

Назифоглу, ходи си в Турция!