Точно преди 30 години по комсомолска линия отговарях за участието на института, в който работех, в манифестацията на 9 септември.

Събраха ни няколко дни преди знаменателната дата в Районния комитет и започнаха да ни препитват:

- Подготвен ли е транспарантът в челото и актуален ли е лозунгът, изписан на него?
- Готови ли са знамената?
- Имаме ли портрети с членовете на Политбюро и проверили ли сме да няма на някой вече “пенсиониран” член? И т.н.

За всичко бяхме готови. Като един рапортувахме с “да”.

И тогава дойде въпросът, за който не бяхме подготвени:
- А имате ли ГРУПИ ЗА ЕНТУСИАЗЪМ?

Е, това чудо го нямахме. Гледахме в пода и не смеехме да попитаме за какво става дума.
Тогава Секретарят се смили и поясни:

- Групите за  ентусиазъм са съставени от проверени кадри. Те дават тон за песните, подсказват непринудените скандирания, дават началото на спонтанните аплодисменти...

Като чета тези дни в сайтове и блогове материалите, посветени на наближаващите местни избори, и пред мен ясно се очертава присъствието на новите групи за ентусиазъм. Сега виртуални.

Клакьори  - най-вероятно от младежките партийни организации, сърфират из интернет пространството и цвъкат наивни позитивни коментари, стараейки се да наклонят везните на общественото мнение в желаната посока.

Човек не трябва да е Шерлок Холмс, за да открие 10 поредни изяви на един и същ човек, маскирал се под различно име.

Стойността на тези лозунги има стойността на лумпенските надписи от типа “Само Локо” и “Долу Левски”.
Но работата не свършва дотук.

Явлението заслужава по-специално внимание – това са първите български избори, в които участниците в интернет играят и по-сложни роли.

В общини, в които медиите се контролират от олигархията, интернет се превръща в единственият остров на свободното слово. Винаги може да се намери сайт или материал в електронно издание, който да стане повод за свободна изява на мнение или съобщаване на факти, които никога не биха видели бял свят в местните медии.

Тези факти след това тръгват от уста на уста като слухове – а така се прави – казват специалистите, най-добрият пиар.

Особено интензивен е този процес в понеделник. Българинът по принцип не се охарчва за домашен компютър, след като има служебен.  След като в събота и неделя е затварял буркани, в понеделник – имитирайки служебна дейност, наваксва със събирането на информация, след което тръгва да я преразказва на непосветените.

Само че анонимността във форумите и на постингите дава възможност и за злонамерени действия.
Компроматът срещу пловдивския кандидат за кмет Славчо Атанасов първо се разхождаше из форумите, но всички се правеха, че не съществува – докато не се появи във вестник. Във вестника вече стана факт.

Само че апетитът идва с яденето. След като обвинителят Димитър Костов се позова на слуховете  за 12 годишната изнасилена ромка, някой – може би от групите за виртуален ентусиазъм, пусна контраслух -  че при Костов пък има случай с “малкия Сашко”.

Сега очакваме кой ще бъде свързан със случая с русокосата Мими или с козичката Пепи. Давайте напред – Интернет носи.

Вчера се разнесе слух, че от партийните централи се усетили, че нещата излизат от контрол и тръгнали да носят пари по сайтовете. За да пишат каквото трябва. А може би и за контрол върху коментарите.

След което на дневен ред идват блоговете. А  дано...