Идват избори. Даже и да не искате да се срещате с кандидатите за кметове, те ще ви намерят. Колкото и да се криете.

Когато сутрин отваряте вестника, за да прочетете спорта или хороскопа си, някое предизборно послание ще излети и,  докато се усетите, ще влезе в главата ви.

Докато пътувате с колата си за работа, изобщо не включвайте радиото – поне до 28 октомври. Не се знае в кой момент музиката ще спре и....

Лошото е, че няма как да пътувате със затворени очи – плакатите с лицата на кандидатите ще бъдат с вас през цялото пътуване.

Даже и да свикнете с някой и да престанете да го забелязвате, на следващата утрин най-вероятно неговото място ще е заето от опонента му.

Да не говорим какво ни чака, когато включим телевизора.

А най-упоритите кандидати ще дойдат лично да се ръкуват с вас...

И накрая все пак ще гласуваме за някого. Па макар и с отвращение.

А не е ли възможно друго поведение?

Вместо да бягаме – да гледаме кандидатите право в очите. Да вникваме в думите им. Да се вслушваме в гласа им. Вместо те да ни питат как сме, а ние да мънкаме, ние да ги питаме, а те да мънкат.

Даже и да нямаме възможност лично да им зададем въпросите си, в техните думи, адресирани към избрателите, също може да се намерят отговорите, които търсим. Ако ги няма, значи нещо не е в ред и трябва да бъдем подозрителни.

Търсете отговор най-вече на няколко въпроса:

1.     Кои са хората в екипа, с които смята да управлява кандидатът за кмет?

Трябва да сме сигурни, че всички постове са вече разпределени, но ако се крият имената, очевидно сред тях има хора, на които отдалече им лъщи задникът.

2.     Ако обещава, че ще изкорени корупцията /това всички ще го обещават/, дава ли конкретни примери от досегашните действия на своите съпартийци или коалиционни партньори?

3.     Има ли намерение да спре сделките с общинско имущество, осъществявани чрез конкурси и заменки, които са основен корупционен механизъм в една община?

Ако подминава този проблем, значи има намерение да краде по същия начин, както е крал неговият предшественик.

И още – следете приблизително какви разходи правят кандидатите за предизборна агитация. Ако някой се простира прекалено нашироко, повече от ясно е, че е намерил щедри спонсори. И ако победи, ще трябва да се разплати с тях – но не от джоба си, а с общинско имущество или поръчка.

И накрая – записвайте си какво обещават кандидатите. Направете си списък на имената им и при всяко обещание им слагайте по едно минусче. На тези, които обещават, че ще живеете занапред по-добре, слагайте по две.

И накрая гласувайте за този, който обещава най-малко.