Следя тези дни циганските истории, интригата в тях се променя всеки ден, но не знам защо пред очите ми все се изправя една и съща картина – въоръжени мъже и възбудени жени, които крещят от сутрин до вечер “Смърт на българите!”.

Чак когато чух Цветелин Кънчев да се оплаква, че действията на циганите се описват с едни и същи думи, а на българите – с други, започнах да се замислям. И се сетих, че то си има и такава наука – която изследва “гледните точки от гледна точка на фразеологията.”

Прочетох десетина материала в медиите и стигнах до интересни изводи – изглежда Дон Цеци разбира от лингвистика и семиотика.

Когато излезе новината за убитото момче в Самоков, думата убийство бавно и мъчително си пробиваше път към читателя. Събитието беше описано като “жертва на размирици” – неясно какви, появи се “починало момче след сбиване” и накрая почти половината медии намериха най-точната дума - “МЕЛЕ”.

Има ли разлика между “убийство” и “жертва на меле”?

Не е нужно да си Цветелин Кънчев, за да усетиш, че има. В мелето просто вината се размива. Свидетелите никога не са сигурни.  Делото може да се влачи, докато се забрави. Пък и съвестта ни се успокоява.

Започнах да преглеждам и коментарите след статиите в електронните издания на вестниците. Когато меле става на футболното игрище, съдията винаги може да намери извинение, че не е довидял.

Следващият извод, който направих за себе си, беше, че твърденията за ниската култура и бедния език на българската младеж са пълна измислица. Редом с класическата дума “циганин” и модерната “ром”, само в два сайта и само в един ден открих още десетина поетични наименования, което доказва, че нашата компютърна младеж умело ползва синонимното богатство на родния език. Освен за овладяване тънкостите на българския език, това е и поредното доказателство за пословичната толерантност на българина, която през последните години става все по-забелижима.

Ете какво си записах: ИЗРОДИ, ХЛЕБАРКИ, ТЪРТЕИ, МАНГАЛИ, МАНГАСАРИ, СКОТОВЕ, ПАРАЗИТИ, ГНИДИ, ГЕНЕТИЧНО УВРЕДЕНИ...

По повод последното определение се сетих как преди години присъствах на един разговор с американски професори от Университета в Тенеси. От дума на дума минахме на темата за циганите. И тогава една колежка,която по-късно беше избрана за народен представител, подхвърли същото – че това са хора “генетично увредени”.

Тук преводачът Йонко срита колежката жестоко под масата. “Що ме риташ?” – изсъска тя. И тогава преводачът – усмихвайки се, за да не разбере никой сериозността на разговора, каза следното: “Ако сега преведа дословно твоите думи за циганите, ти повече никога няма да получиш виза за Америка”.

Такова е положението само в Америка – слава богу. Цензура. При нас обаче все още има истинска свобода на словото. И може да си избираме най-българските думи – каквото и да си говори Цветелин Кънчев.