Само след две седмици ще влезе в сила изискването на БНБ за нов, по-висок размер на минималните задължителни резерви (МЗР). Това са резерви, които банките отделят от привлечените депозити. Не това обаче е най-важното в случая, а как ще се отрази върху цените на кредитите.

За да могат да отпускат кредити, банките трябва да разполагат със свободен ресурс. Един от основните източници са именно депозитите. Сега, когато БНБ изисква от банките да отделят повече от тях под формата на резерв, свободният им ресурс намалява. От тук започва търсенето на варианти за компенсиране на това намаление. Има няколко възможности, но като че ли два са най-вероятни.

Покачване на лихвите

Тази мярка е твърде вероятна. Подобно завишаване на размера на МЗР е допълнителен разход, който в случая може би е непредвиден и трябва да бъде компенсиран. Най-лесната мярка е покачване на лихвите. Със сигурност някои от банките ще повишат лихвите си. По мнение на банкери, ако има покачване на лихвите, то ще е в рамките на 0.25 – 0.50 процентни пункта.
Интересен въпрос е къде ще има отражение това повишение и кои кредити ще засегне - новите или всички? Новите със сигурност.
Предвид на това, че основната част от лихвите по кредити са плаващи, би могло да има отражение и върху старите кредити. Естествено това може да стане ако компонентите определящи лихвата пряко зависят от ресурса на банката. Също така значение има дали в договорите за кредит е предвидена възможност за корекция.

Добре би било настоящите заематели, изплащащи кредити, да обърнат внимание на месечните си вноски през следващите месеци. Ако има промяна нагоре, значи повишението на лихвата е факт. Разбира се, месечната вноска може да се повиши и ако се повиши някоя от месечните такси. Такова повишение също може да е свързано с компенсиране на допълнителния разход. Това е в основата на твърдението, че кредитите може да поскъпнат като цяло, а не да се повиши само и единствено лихвата.

Ако се върнем хронологически година назад, ще видим, че цените на кредитите не са се променили особено. Конкретно за ипотечните кредити Индекси МОИТЕ ПАРИ ясно показват това. Годишният процент на разход по най-добрите оферти на банките е почти непроменен за този период от време. Все повече обаче се размиват надеждите за поевтиняване на кредитите. Разбира се, някои банки подобриха своите предложения, но не бива да се счита, че това е масовата практика. Успокояващото в случая, ако изобщо може да е такова, е че цените на кредитите не се повишиха. Казано с други думи няма поевтиняваме, но няма и поскъпване. Ще се промени ли това обаче след 1-ви септември? Отговорът вероятно е ясен: Да, при някои банки със сигурност.

Намаляване на печалбите

Това е другият вариант пред банките. Ако помислим обаче, ще установим, че него всъщност могат да си го позволят само големите трезори. С покачването на размера на МЗР, този допълнителен разход наистина може да е за сметка на печалбата. Лишаването от част от печалбата ще им позволи да запазят лихвите си и да останат конкурентни.

Конкуренцията – това е един от сериозните фактори, които допълнително ще затруднят малките трезори да останат атрактивни на пазара. От една страна, след 1-ви септември ще трябва да правят допълнителен разход, за който вероятно няма да имат подкрепа от чужбина, от друга, ако покачат лихвите, стават неконкурентни.

По този начин се оформя интересна ситуация за малките банки, а като цяло развитието на банковия сектор ще е твърде любопитно поне в краткосрочен план.

Независимо от очакванията за евентуално поскъпване на кредитите след 1-ви септември, такова може и да няма. Съществуват различни практики и техники за управление за кредитните портфейли и за попълване на недостига на ресурс. Такива са например продажбата на определени експозиции, финансиране от други банки, операции на капиталовия пазар и др.