Преди няколко десетилетия Централният комитет на БКП забеляза правилно, че се организират юбилеи по повод и без повод.
И постанови: за живите юбилейни годишнини са 50-тата, 75 – тата и след това на всеки 5 години – докато издържи човекът. Изключение – никому.

Не си спомням точно какъв беше редът за честване на исторически годишнини, но мисля, че беше на всеки 10 или 25 години.

Сега обаче няма кой да сложи ред в тази работа. Всеки иска да прави юбилеи и да си ги пише към личната и партийната биография.

2005-а имахме 120 години от Съединението.

2006-а – 130 години от Априлското въстание.

2008-а – ще честваме 130 години от Освобождението на България.

2009-а – 65 години от 9 септември 1944 година.

Само сегашната 2007-а остана нещо ялова. Всъщност наесен ще се навършат 90 години от Великата Октомврийска Социалистическа революция, но по всичко изглежда, че още не му е дошло времето да се върне празнуването на 7 ноември.

В Пловдив измислиха алтернативен вариант – сформира се инициативен комитет за отбелязване 50 години на паметника на Альоша. Годишнината е кръгла, спор не може да има. Отделен въпрос е какво е направил съветският войник за града, но това е друга тема.

ВМРО в града обаче реши, че изостава и започна да търси подходяща дата за празник. Оказа се, че на 26 юли се навършват кръглите 1196 години от победата на Крум над Никифор. Повод за празник и предизборна агитация.

Няма и месец след почитането на Крума дойде ред на 1090 годишнината от битката при Ахелой.

В национален мащаб обаче празното място остана. Празно място в природата може да има, но в политическия календар – не.
И се пръкна идеята за Иницитивен комитет за отбелязване на кръглата 95 годишнината на Балканската война. С президента начело.
След 5 години щяха да се навършат още по-кръглите 100 години, но нали сърце мъжко не трае. Да не вземе някоя друга политическа сила да си заплюе датата.

Може би АТАКА са обмисляли нещо подобно, но бяха изпреварени. Нещо слабо действат напоследък. Ето, ВМРО хвърли под носа им чучелото на Доган по стълбите на паметника Шипка, а те в това време спят.

Сега президентът им вдигна топката – те трябва само да я забият. Какъв по-добър повод да си припомним за българското юначество и за турската паплач, чийто преки наследници са сега в ДПС.

Сега е моментът да се тупнем по гърдите. То и бай Ганьо – да си припомним, не е пропускал, като мине през Сърбия след победоносната Сръбско-българска война, да напомня на победените за силата на българщината.

Някои казват обаче, че Ахмед Доган, след като разбрал за готвеното честване на победата на българското оръжие над турското, започнал радостно да потрива ръце. Защото практиката от последните години показва, че след всяка патриотарска изцепка процентите на ДПС се вдигат.

А може би Първанов и Доган играят обща игра?

Президентът ще обира овациите, а ДПС – процентите.

Я да помислим...