По повод вълненията в “Красна поляна” чухме мненията на Президента, министър-председателя, кмета на София, министри и заместник министри, прокурори, лидери на почти всички партии, журналисти, социални антрополози, на емоционално възбудени хора от двете страни на барикадата.  И на една възрастна женица. За нея по-късно.

Огромна енергия беше изразходвана, за да се открият виновните. Посочени бяха политици, екстремисти, скинари, наркопласьори и кой ли още не.

След няколко дни историята в софийското гето ще бъде забравена. За известно време. Не след дълго тя ще избухне отново. И ще бъде по-жестока. Защото духът от бутилката вече е изпуснат.

Тези дни ми попадна едно издание от 1995 година. Нарича се “НИЕ-ТЕ – кратък етнополитически речник”. Една българска фондация с подкрепа на друга немска фондация е издала тази книжка, надявайки се, че тя ще достигне до подрастващите граждани на България. В нея се обяснява – на база на световната история и европейската практика, какво е етническо разбирателство и етническа вражда, патриотизъм и национално предателство, възродителен процес и етническо прочистване. Подобни книжки са полезни и за мнозинството, и за малцинствата. Те учат, че омразата и противопоставянето на етносите задължително води до малки или по-големи граждански катастрофи.

Днес такива книжки вече нямат никакъв шанс. Техните автори ще бъдат обявени веднага за национални предатели и чужди агенти.

Американците си решават своите етнически проблеми 80 години. Други казват – 200. Така че не се знае кога ние ще решим нашите. Във всеки случай вече загубихме повече от 10 години. А още не сме и почнали. Продължаваме да вървим назад.

На вятъра бяха хвърлени милиони левове – за конференции, семинари и кръгли маси. Навивахме навитите и забравяхме за потърпевшите.

Направихме и най-лошото – вкарахме етническите проблеми в политиката.

Има ли изход и какъв да бъде той?

Размишлявам над този въпрос почти 20 години и чак снощи намерих отговора.

В новините на Нова телевизия показаха една възрастна жена – единствената българка, която живее сред циганите.

Тя нямаше вид на ограбена и изнасилена. Каза съвсем спокойно пред камерата: ”И те са хора като нас. Трябва обаче да се научиш да разговаряш с тях.”

В тези няколко думи е скрита цялата философия. Затова предлагам бабата да се издири и да се назначи за...Най-добре за говорител на властта. Така тя ще реши не само етническите проблеми. Идват пенсионери, идват стачкуващи, идват комисари от Европа да ни критикуват. А бабата от “Захарна фабрика” ги посреща с уважение и разговаря с тях така, че те си тръгват мирно и тихо.

Тук обаче възниква един сериозен проблем. Всеки говорител на властта рано или късно получава държавен апартамент, който не след дълго си го купува за жълти стотинки.

Ще издържи ли бабата на изкушението? Защото напусне ли махалата, веднага ще забрави и уважението, и езика, на който трябва да се говори.

Което всъщност си е най-големият проблем на българската власт открай време.