Когато Стоичков попита патетично какво му е дала България, всички българи се почустваха засегнати.

Само че аз този въпрос го чувам всяка вечер на пейката пред блока.Там той звучи малко по-конкретно: „Какво ми е дала България, че да й плащам?”

Един комшия даже твърди, че 10 години не е дал лев на държавата. Нито данъци, нито парно, нито вода. Не си плащал даже кабелната телевизия, макар да е частна. Частна, но изглежда част от системата.”Режат ме – казва той, но аз пак се връзвам”.

Всъщност какво очакваме от държавата?

Очакваме да ни осигури достойни старини, но тя ни предлага унизителен край на живота ни.

Очакваме да ни лекува, но тя ни изправя лице в лице с една не винаги хуманна система.

Очакваме да ни осигури спокойствие, но такова няма.

Йордан Кюмюрджиев – бивш директор на РДВР –Пловдив и настоящ лидер на ГЕРБ в града снощи каза в едно предаване в прав текст, че полицията не се е променила на йота през последните 20 години. Създадена като репресивен апарат, тя продължава да се изживява така – вместо да бъде в услуга на гражданите – цитирам по памет генерала.

Защо тогава ще я издържаме? – питаме ние.

Малко преди това по същата телевизия една гражданка размахваше сметката си за парно, пълна със заплахи и с допълнително начислени 45 лева хонорар за юристконсулта на Топлофикация.

Жена ми пък получи бележка за няколко лева лихви върху някакъв данък. Бележката беше пълна със закани за бъдещи репресии – опис от съдия изпълнител, запори и какво ли още не.

Започвам и аз да се замислям дали да продължа да плащам на държавата.

Но се сещам за Кенеди, който навремето беше казал, че ПРЕДИ ДА ИСКАМЕ ОТ АМЕРИКА, НЕКА ДА ПОМИСЛИМ КАКВО ВСЕКИ ОТ НАС МОЖЕ ДА ДАДЕ?

Всъщност ДАВАНЕТО и ВЗЕМАНЕТО са скачени съдове. Едното не може да съществува без другото.

Американците тръгнаха да решават този фундаментален за едно общество и една държава проблем преди половин век.

Не е ли време и ние да се изправим лице в лице с него?