Преди две-три седмици се връщах с автобус от морето. Край Карнобат беше станала тежка катастрофа и колоната едва пъплеше. Опашката от коли беше над 5 километра. Колоната тръгваше, правеше десетина метра и пак спираше.Изведъж по свободното ляво платно се изстреля някакъв джип и тарикатски тръгна да изпреварва колоната. След него тръгнаха още няколко хитреци. След това – още.

Отвреме-навреме обаче по насрещната лента се появяваха коли и тарикатите започваха жално да бибипкат – белким колоната ги пусне да се скрият.

Ние пускахме тези, които искаха да ни изхитрят, но след малко те отново тръгваха напред.

Има и по-лоши случаи от колоните по шосетата – това са обикновените опашки, при които няма елементарен ред. Навремето на такава обществена организация й викаха "юруш на маслините".

Българинът не може да се нареди като хората, защото всеки се мисли за по-умен от другите. А когато участниците в опашката запазват анонимността си, тогава положението е неспасяемо.

От много години наблюдавам опашките в различните страни и ми се струва, че те са функция на нивото на развитие на едно общество. А може би и на някакво генетично заложено социално чувство. Даже руснаците организират по-културни опашки.

Преди години попаднах на една опашка за евтини дини. Впрочем то не беше опашка, а тълпа, която напираше от всички страни.
Реших да направя експеримент и поех организацията. Написах номерца, раздадох ги сравнително справедливо и застанах до кантара. Бях решил, че ако трябва ще жертвам целия си ден, но ще докажа, че и българинът може да бъде организиран.
Всичко тръгна по план, обявявах кой номер е на ред, кой да се готви, пропусках тези, на които е дошъл редът и т.н.
Отвреме навреме идваха хора, които се извиняваха, че са се разсеяли и са си пропуснали номера, смилявах се и ги пусках.
Разсеяните обаче започнаха да стават все повече и повече. Започнах да се вглеждам в номерцата и прозрях истината – те бяха фалшиви.Бяхме започнали отново да се надлъгваме.

Тутакси си избрах най- хубавите дини и оставих тълпата да се блъска отново.

Преди години ние бяхме на едно дередже май единствено с румънците – те също не можеха да накарат трима души да се наредят един след друг...

През 1990 прекарвах една стара кола през Румъния и качих на стоп един румънски дребен престъпник. Той грижливо ме прекарваше през най-преките пътища, заедно пререждахме опашките пред бензиностанциите и си спомням как на едно нерегулирано кръстовище спътникът ми забеляза, че гледам вдясно и попита какво правя. Аз му обясних, че съществува правило на дясностоящия.

"Правила имаше при Чаушеску – обясни ми сериозно румънецът.- Днес има демокрация.”

Сега – разправят, румънците отново влезли в пътя. А ние още го караме по законите на нашенската си демокрация.
Всъщност всяка опашка е едно малко общество.

Има едни, които спазват законите, неписаните правила, морала.

Има други, които те лъжат в очите и искат да спечелят на твой гръб.

И това малко общество е огледално отражение на голямото общество.

Така че – наблюдавайте българските опашки, за да опознаете родината си. И евентуално да я обикнете.