Фесът – казват речниците, е пресечен конус с пискюл отгоре.В средата на 19 век той покрива милиони човешки глави.

Най-напред султан Махмуд Втори го прави задължителен за чиновниците, а после и за цялата рая.

Следващият век обаче не е благоприятен за производителите на фесове. Кемал Ататюрк вижда в него символ на едно отминало време и го отпраща в историята.

Фесът обаче остава жив – най-вече в българския политически живот.

В един незабравим кандидатпрезидентски телевизионен дебат кандидатът на БСП Велко Вълканов нарече опонента си Жельо Желев “турчин с фес”.

Тази нападка тогава изглеждаше груба и несвойствена в устата на нежния лирик.  Но бе единственото нещо, което се запомни от дебата.

По-късно времената се промениха и кандидати за феса станаха  съпартийците  на Велко Вълканов.

Между другото единствен Адем Кенан си позволи публично да си сложи фес, превръщайки символиката в натуралистичен жест. Което си е грешка. Защото фесът не е предмет, той е метафора, той е знакова фигура от гледна точка на семиотиката.

Не случайно един от призивите на АТАКА по време на последните избори беше: “Да спрем фесовете!” Всъщност призивът беше много по-глобален - да се спаси европейската цивилизация.

В пловдивския Общински съвет общинските съветници от ВМРО получиха подарък фесове. Това беше нещо като хвърляне на свинска глава в джамия.  Може би беше напомняне, че воеводите управляват града заедно с ДПС.

Сега фес получи и пловдивския митрополит Николай. Този акт на хора от телевизия СКАТ той нарече “страшен грях”.

Имало е хвърляне на феса в една посока, после обратно в друга. Това си е било цял ритуал. Хепънинг. Нещо като гонене на духове.

Отговорен фактор от СКАТ омаловажава случката, определяйки феса като обикновена шапка. Което е най-голямата глупост, която съм чувал.

Сега големият въпрос е дали в играта с феса е замесен Волен Сидеров – човекът, който искаше законите да бъдат одобрявани от Светия синод.

А всъщност в основата на последния конфликт стои нещо много елементарно. Човечеството отдавна е решило, че е най-добре църквата да си е отделно от държавата.

А може би е по-добре в Кърджали или някъде другаде да се изправят един срещу друг православен свещеник и ходжа...

Голям майтап ще стане.