Факти, Анализи, Коментари
   6 Декември 2021
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
Новини от БГ Фактор
във формат   
С П Р А В О Ч Н И К

Календар
     На този ден Православната църква чества свети Николай, Архиепископ Мирликийски, Чудотворец

     Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ в. В Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: “Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще преведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!” Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.
     След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед – да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.
     Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейство, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертва честа на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря и зарадваният баща изпял пред Бога своите чувства на благодарност. “Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие – молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от гря и освобождава от порочни замисли!” Това желание било изпълнено. Една нощ той чул как някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел и познал Николай, който в това време управлявал Палестниската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери”.
     След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: “Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!” В страх и недоумение Николай размишлавал в себе си – какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: “Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!” Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир /главен град в областта Ликия/, без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.
     В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалият еп. Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело с молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си. На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ с неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. “Пръв, който влезе – казал той – е избраният от Бога, името му е Николай.” Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и го попитал за името. “Николай, раб на твоя светиня, Владико” – отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръкат, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: “Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!” Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покори на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.
     Станал пастир на Мир – Ликийската църква, св. Николай, който бил винаги строг към самия себе си, още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу Християнската Църква, която в течение на 50 години се ползвала със спокойствие и тишина. Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никодимия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20 000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Римската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавал на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и сроил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.
     Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътреши раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.
     На тоя събор, който продължил около 2 месеца, бил съставен Символът на вярата /до осмия член/ за общо църковно употребление. Ереста на Арий била осъдена. Разказават, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата Божията Майка с омофор. Като узнали, че сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.
     Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опрпвергал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия /Мала Азия/ бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване. Като чул за това, св. Николай незабавно дощъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие. В това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. “С нетърпение те чакат, владико – казали му известителите, защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост.” Светителят бързо се отправил към града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени до мястото на наказанието. С гол меч в ръка палачът вече се готвил да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой на смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядал своята вина, започнал смирено да моли за прошка.
     След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградският началник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него. Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли. Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си. Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай спасил от смърт тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал: “Боже Николаев, който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!” Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил на сън св. Николай и му казал: “Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш”. Учуден, царят запитал: “Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?” Светителят отговорил: “Аз съм Николай, архиепископ на Мир – Ликийската митрополия”.
     Същия сън видял и цариградския военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал: “Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?” Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на царя кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир. Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на св. Николай, веднага ги освободил, като казал: “Не аз ви дарявам живота, а Николай великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му.” Царят им дал богати дарове за Мир – Ликийската църква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.
     Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Всички тия чудеса подробно са разказани в по-пространното житие на светителя. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата. Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение. През 1099 г. те били пренесени в гр. Бари /Италия/, където се пазят и досега.


Партньори:
© Copyright 2002-2021 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.