“Акага” е една от най-популярните български групи, сформирана от студенти от Националната музикална академия през 1990 г. Музикантите от бенда са считани за основателите на модерния български саунд.

     “Акага” имат издадени четири албума, а в момента подготвят нов, който ще бъде готов до месец март 2004 г. Музиката на групата представлява уникална комбинация от фюжън-джаз, фолклорна музика, реге, соул и дори хип-хоп. Краси Куртев е басист и вокалист на група “Акага”, която се състои от деветима члена.

Краси Куртев е басист и вокалист на група “Акага”.

     - Къде прекара лятото група “Акага”?

     - По-голямата част от лятото изкарахме във Варна с участия и активна почивка. Бяхме и на концерт в Пампорово, където подгрявахме световноизвестната група “Алфа Вю”.

     - Как се чувстваш, когато си на сцената с голяма група от ранга на “Алфа Вю“?

     - Доста големи групи сме подгрявали и то не само в България. Преди години бе вълнуващо, но вече е нещо нормално. Пък и без да звучи нескромно, много от хората казаха, че “Акага” е звучала по-добре от “Алфа Вю”. Просто “Алфа Вю” използваха някакви подложки, а ние свирехме на живо.

     - Какви са плановете ви за новия сезон?

     - Традиционно се стараем да търсим пътища навън. След Нова година ще пътуваме в посока Швеция, Дания. Надяваме се до месец март да издадем новия албум. Той ще съдържа 12 парчета, поканили сме и гости. Няма да казвам кои са, защото ще издам тайната. Албумът определено ще има танцувално звучене, до Нова година ще издадем едно от парчетата и видеоклип към него. Още не сме решили кое.

“Акага” имат издадени четири албума, а в момента подготвят нов.

     - Как се роди групата?

     - Случи се преди повече от 12 години. През 1990 г. старите групи се бяха скрили, а нови изобщо не се бяха появили. Приятелите от музикалното училище решихме да сформираме състав и да изнесем някой и друг концерт. Не сме имали идеята, че това ще бъде сериозно начинание, което ще продължи през годините. Тогава свирехме само инструментали - фюжън джаз, рок и фънк. Изведнъж се появи голям интерес към нас и 8 месеца, след като се появихме, записахме първия си албум в телевизията, музика за телевизионен театър. Бяхме затрупани с покани. Общо взето нещата се развиха доста бързо. Естествено има доста промени в групата, това бяха 12 тежки години за музиката в България. Проблемът при нас е, че повечето хора, които свирят, са толкова добри музиканти, че остават някъде в чужбина.

     - Кой бе най-трудният момент за групата през тези години?

     - По принцип музикантите в България са герои. Всеки е преминал през различни изпитания, премеждия и трудни моменти. Конкретно не мога да посоча кой е бил най-трудният момент за “Акага”. Имали сме хубави и лоши моменти, но човек запомня хубавите.

     - Какви награди сте печелили у нас и в чужбина?

     - Имаме награди за група на годината, албум на годината. За видеоклип получихме награда заради работата на режисьора Магърдич Халваджиян. Получавали сме и други призове. Прекарахме цяла година в Русия, където изнасяхме концерти в двореца на спорта “Олимпийски”, което също бе вид награда за нас. Единият от тях бе със звездата Авраам Русо. Концертът беше грандиозен, събраха се 35 000 души, а самата продукция струваше 850 000 долара. В Монтрьо преди години пускаха нашата песен “Ая”, което също може да се счита като признание.

     - Кое е по-различното при писането на филмова музика?

     - Във филма трябва да се усети точно атмосферата, музиката не трябва да бъде на преден план. Тя трябва да мотивира зрителя и да доизгражда работата на режисьора. Писали сме музика за Маги Халваджиян в неговия късометражен филм “Скомнина”, както и за телевизионния театър “Спирка последна”. Доста наши песни са използвани в различни филми, даже преди няколко дни ми се обадиха, че искат да използват песни от първия ни албум за един филм.

Музиката на “Акага” не признава ограничения!

     - Какво е посланието на джаза?

     - Свобода, което е и посланието на самата група “Акага”. Джазът не търпи никакви ограничения!

     - Какво обичаш да правиш в свободното си време?

     - Най-много обичам да съм извън София. Умирам да обикалям по планини, да карам колело, да готвя, всякакви такива неща. Обожавам морето, затова цяло лято прекарах там. Понякога тичам.

     - Какъв е девизът ти?

     - Не точно девиз, а максима. Няма нищо на света, което да си струва да се заплати на всяка цена!