- Г-жо Шулева, каква е готовността на фирмите да участват с проекти за средства от европейските структурни фондове?

- Много важно беше да се разбере, че трябва да се прилага изискването за интегриран подход за подготовка за усвояването на средствата от еврофондовете. Този интегриран подход означава поставянето на определени цели и индикатори, които трябва да бъдат постигнати, тези цели са повишаване на икономическия ръст и на заетостта. Добрата новина е, че все пак има фирми, например в Ловешка област, които са формулирали определени проекти и те са влезли в общинския план за развитие. Но все още готовността за формулиране на проекти от страна на бизнеса е изключително ниска. Фирмите трябва да бъдат много по-активни, за да покажат на общините какви са проектите, които ще доведат до повишаване на икономическия ръст и респективно общините да подготвят съпътстващи инфраструктурни проекти за постигането на тези цели.

- Какво означава „интегриран” подход, който според Вас е най-важният при подготовката за усвояване на средствата от структурните фондове и който липсва в страната?

- При подготовката на проектите трябва да се използва точно това – интегрираният подход. Твърде малко е говорено досега по тази тема и това личи по областните стратегии за развитие и по общинските планове. Към тях има индикативни таблици, където са посочени проектите, които ще бъдат финансирани от еврофондовете. Основната цел на тези планове е да обединят представите на бизнеса и на общинските администрации за това как ще подкрепят икономическото развитие. Крайният резултат от усвояването на фондовете, така, както е записано във финансовата рамка на ЕС, главната и основна цел е икономически растеж и повишаване на заетостта. Те са основни. България ще получи общо 6,673 милиарда евро и около 5 милиарда евро от фонда за развитие на селските райони. Трябва съвършено нов подход при планиране, защото има голяма разлика между проектите по ФАР и ИСПА, по които имаме известен опит, и тези на ЕС. Една голяма разлика е, че по ФАР се гледаше да се усвояват посочените средства по проекта и дали те са законосъобразно използвани, за разлика от тях обаче сега трябва да се приложи интегриран подход при подготовката. Целта е да се поставят определени индикатори – индекс на икономическо развитие, демографско състояние, заетост. Важно е как се отразява всичко на тези показатели, как ние ще повишим ръста на икономическото развитие. Това става, когато бизнесът произвежда повече, след като направи определени инвестиции, т.е. с тях да има ръст на заетостта, по-висок стандарт на живот, по–годна работна сила. Всички проекти се финансират авансово от бенефициентите, независимо дали те са представители на малкия или средния бизнес, или общините. Това обикновено става с кредитни средства. Има възможност и за междинни плащания, в крайната фаза се проследява дали са изпълнени критериите, индикаторите и чак тогава се решава дали да се възстановяват средствата. Няма да бъдат одобрявани проекти, които не отговарят на индикаторите от областните или общинските стратегии за развитие. Ако те не се постигнат, няма да се възстановяват средства.

- Достатъчно информация ли имат фирмите за оперативните програми, които се финансират с парите от еврофондовете?

- Мисля, че информация трябва да има достатъчно. Но тя трябва да бъде много по-добре структурирана и представена пред бизнеса по подходящ начин, за да бъде по-лесно разбираема. Много по-добре е да се изготвят наръчници, в които съвсем точно и ясно да бъде показано първо, второ и трето какво трябва да бъде направено, за да може да бъде по-лесно да се ориентира малкият и средният бизнес. В повечето от случаите е необходимо да се използва консултантска помощ и на нея не би следвало да се гледа, както в много случаи като на инструмент за рекет или по някакъв начин за корупция. Тази помощ е като на инструмент, който ще помогне на бизнеса по-лесно да се ориентира в многообразието от приоритети, дейности и цели, които предлагат оперативните програми.

- Все още ли поддържате своето мнение, че може би България ще върне част от евросредствата, тъй като няма да има капацитета да ги усвои?

- Категорично поддържам тази теза и опасенията ми са сериозни, тъй като ще има известно забавяне като цяло в одобряването на финансовата рамка на България. Приемането на България и Румъния стана в момента на началната година на новата финансова рамка за целия ЕС, т.е на първи януари 2007 година. Европейската комисия трябва да приема националните програми на 25-те страни-членки и на двете нови – България и Румъния. Това ще доведе до забавяне на националните програми за използване на европейските фондове, което ще отдалечи началния период с около минимум половин година. Т.е. България и Румъния ще бъдат последните две страни като одобряване, ако можем в рамките на деветмесечието, това е крайният срок, въпреки че се надяваме да стане и в рамките на шестмесечието на следващата година, чак след това започва приемането на проектите, което като цяло ще забави усвояването на средства от европейските фондове. Но това са обективните причини, а субективните са свързани с липсата на този интегриран подход на подготовка за усвояване както от страна на общините, така и от страна на бизнеса и това са констатации, които лично аз правя в многото си срещи в общини. Този подход е непознат за голяма част от общините и бизнеса, а той ще бъде водещ при одобряването на проектите. Всичко ще зависи от това в каква степен сме готови да се учим в ход. Това е възможно, стига да се положат максимални усилия в тази насока.

- Има ли причина хората да са скептично настроени към влизането на България в ЕС, заради очакванията за ценови скок? Има ли истина в това очакване?

- Като цяло скептицизмът е характерна черта у българина, а свръхочакванията - друга. Въпреки че двете тези са диаметрално противоположни една на друга, те по някакъв начин се допълват. Как именно. От една страна много български граждани си представят, че влизането в ЕС означава задължително оправяне на тяхното собствено дередже и че някой отвън ще дойде да ни оправи пътищата, заплатите и живота. От друга страна обаче хората разбират, че това няма как да се случи. Тогава избуява евроскептицизмът, т.е. защо ни е тогава да влизаме в ЕС, след като няма да ни оправят заплатите, пътищата и живота от утре, от първи януари да кажем. Трябва да си даваме сметка как ЕС е помогнал на другите страни-членки. Например за Ирландия бяха необходими 15 години, за да се постигне качествената промяна в живота им, между 10 и 15 години трябваха на Испания и Португалия, на Гърция малко повече от това – 18-19, за да постигне средните за ЕС показатели. Така че колкото и да не ни се иска да мислим в един такъв средносрочен план, ние трябва да се настроим, че всичко това, което се е случило в другите европейски страни, ще се случи и в България, но няма да се случи на първи януари 2007 година. Това, разбира се, не бива да подхранва евроскептицизма, а трябва да бъде основа за реализъм, основа за много работа, която трябва да бъде свършена. Що се касае до очакванията да бъдат повишени цените, понякога очакванията за случване според икономическата теория водят до случване. Да, има такъв момент, подобно нещо се случи с недвижимите имоти. От очакванията за по-високи цени се повишиха цените на имотите. Това се случи, защото имаше търсене. Ако нямаше търсене, всички очаквания за повишаване на цените нямаше да се случат. Аз лично имам една теория, че с влизането в ЕС българският пазар ще се отвори за много повече европейски стоки, които ще могат да влязат тук на доста по-ниски и конкурентни цени, отколкото някои български стоки. И това е нещото, което трябва да притеснява българските производители, а не да се подхранва очакването, че българските стоки трябва да си увеличат цените. Разбира се, цените ще се увеличат, но на базата на обективни условия - увеличените цени на енергоносители, на инфлацията, която генерират определени стоки и услуги, но инфлация заради влизането в ЕС... Повишение на цените само заради влизането ни в ЕС не би следвало да се очаква.

- Как трябва да се преработят общинските планове за развитие? В посока на актуализация или цялостно нова разработка?

- Те трябва да бъдат актуализирани и да бъдат приведени в съответствие с изискванията за финансиране през европейските фондове. Защото общинските планове за развитие не са непременно насочени към усвояване на средствата от еврофондовете, те са насочени и към други източници – бюджетно финансиране, заеми. Но тези проекти, които трябва да бъдат финансирани от европейските структурни фондове, трябва да бъдат подчинени на определена логика, да бъдат систематизирани в интегрирани програми и да получат един завършен вид, който ще доведе до постигането на определени цели.

Интервюто е предоставено от седмичник "Форум"