Мария Мутафчиева е вокал на “Мери Бойс Бенд”, зодия "Водолей" е, родена в гр. Бургас. Свири от 6-годишна на пиано. Завършва Математическата гимназия в родния си град, след което специалността "Славянска филология" в СУ.

     Групата е създадена през пролетта на 1993 г. като съпровождаща концертите на Ваня Костова. От 1994-та музикантите започват да се представят самостоятелно и дебютират в първия музикален софийски клуб “Кънтри клуб”. През август 1994 г. печелят конкурса “Хит минус едно” и “Mary Boys Band” реализира първия си студиен запис “Къде избяга вятърът”. През 1996 г печелят наградата “Група на годината” на “Арт рок център”.

“Не мисля, че вече има нещо, което може да ни изненада, скара или раздели!”

     - Над какво работи в момента група “Мери Бойс Бенд”?

     - Много важен е този момент за нас. Съвсем отскоро е готов ремикса на “Непознати улици”, по който заснехме нов видеоклип. Своевременно не успяхме да го представим по медиите, но сме си поставили тази задача за септември. Песента вече се върти по радиата и е доста напред в класациите. Ремиксът ще излезе във втория ни албум, над който работим вече 2 месеца. До момента са готови 6 песни от него и все още се чудим коя да е първата песен, която ще пуснем като сингъл. Трябва да побързаме, за да заснемем клип към нея, докато е хубаво още времето. Тези дни само с това се занимаваме - слушаме музиката, която сме направили и събираме мнения от приятели.

     - Кога да очакваме новият ви албум?

     - Малко се колебаем по отношение на това кога да го издаваме. В началото мислехме да е есента, обаче някак си не ни се ще да пришпорваме нещата. Още повече, че в България в момента има някаква война в музикалния бизнес, хаосът, който настана между ПРОФОН и телевизиите - въобще много неща се случват. Така че не мисля, че има смисъл от бързане. Най-важното е, че новите неща, който правим, страшно ни харесват.

     - Последните ви изяви на българска сцена?

     - Участията ни въобще не са спирали. През цялото лято пътувахме из страната. Ходихме във Варна, Казанлък, Русе. На 15 септември ще свирим на площада в Шумен. Бяха наистина големи концерти. Винаги сме знаели, че сме най-силни на живо. Вече 10 години свирим по клубовете, голяма тръпка си е.

“Най-важното е, че новите неща, който правим, страшно ни харесват!”

     - Какво те вдъхновява при писането на песни?

     - Общо взето и музиката, и текстовете идват едновременно и това, което ме вдъхновява, всъщност са съвсем малки неща. Може един поглед да ме върне към нещо вече изживяно, някакъв жест, дума. Нещо, което провокира спомени.

     Не искам да се повтарям в отделните текстове. Искам всеки да бъде възприет сам за себе си и всяка дума да си е на мястото. Не си позволявам никакви пълнежи. Думата е нещо много стойностно. По принцип аз съм голям ценител на литературата, неслучайно завърших славянска филология, и се съобразявам със закони, свързани с писане на текстове.

     - Какво е да си жена сред четирима мъже в групата?

     - Никога не е имало разграничение между нас. Всички сме много близки, след толкова много години работа, а и всички в групата сме равни. Всеки има мнение и действа съобразно с останалите. Не мисля, че вече има нещо, което може да ни изненада, скара или раздели.

     - През 2002 г. спечелихте 1-во място на Международния фестивал в Албена. Разкажи за участието ви там.

     - Тази година също участвахме на този фестивал, но той нямаше нищо общо с миналогодишния. Разочаровах се от видяното. Нямаше никаква реклама. През миналата година обаче бе наистина страхотно, участваха такива имена в българската музика като Б. Т. Р., Сленг, Те. Не очаквахме точно ние да спечелим, тъй като бяхме втората поред група за вечерта. Хората обикновено помнят последните изпълнения, т. е. колкото по-рано излезеш, толкова по-малък е шансът да спечелиш. Качвайки се на сцената ние започнахме с “Непознати улици” и при първите думи от песента хората скочиха от местата си. А преди това все едно нямаше публика, всички само си седяха по местата.

     - Свирили сте в чужбина.

     - Да, това беше период през който сменяхме хора в групата. Освен това в чужбина вадехме много повече пари, отколкото в България. Отношението зад граница е много по-различно, там хората те мислят за звезда и те уважават повече. Дансингът винаги беше пълен. Тук можем да се правим на велики пред шепа хора в един клуб, а там става въпрос за 1500 човека всяка вечер. Истинско изпитание!

     - Преди няколко дни бе гост в “Кой е по-по-най?”. Забавлява ли се?

     - Честно казано си мислех, че повече ще се отпусна, но въобще не знаех какво ще ме карат да правя в следващия миг. От 2 години насам, откакто се роди моята дъщеря - малката Мери, обръщам особено внимание на децата, много са ми забавни. Мисля, че хора като бате Енчо са много малко. Наистина трябва да имаш страхотно сърце, за да предразполагаш така децата. Искам като порасна да бъда като него.

“Обичам нещата да стават истински!”

     - Какво правиш в свободното си време?

     - В момента нямам такова. Сама се грижа за малката Мери, а и записите… Свободното си време подарявам на нея, не искам нищо да пропусна от нейното развитие. Много често ходя на Музикален театър. Голяма почитателка съм на тенора Марио Николов, той ми е много любим изпълнител. Даже миналата година направихме едно коледно парче, в което го поканихме да пее.

     - Имаш ли най-незабравим концерт?

     - Няма нещо, което да е най-най. Едно от изключителните ми преживявания е записът ни със симфоничен оркестър на кавърверсии на Цепелин, Пърпъл и Флойд. Беше страхотно. Винаги се чувствам чудесно и когато съм на сцена с такива изпълнители като Ваня Костова, Орлин Горанов, Илия Ангелов. Да пееш с тях е все едно да летиш.

     - За какво мечтаеше като дете?

     - За всичко друго, но не и да стана певица. Като дете ходех на конкурси по рисуване и мислех, че ще съм художничка. След това реших, че ще бъда поетеса. Голяма страст ми бе пианото, свирех от 6-годишна. Сега обаче много рядко сядам пред него. Като че ли през живота си съм бягала от това, което съм в момента.

     - Девиз или любима мисъл?

     - Не, не съм човек, който следва лозунги и мисли. Обичам нещата да стават истински.