Ген. Васил Василев е бивш директор на Националната полиция. В момента е главен експертен съветник на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Парламента.

Ген. Васил Василев:”Всеки един човек трябва да си знае мястото!”

     - Г-н генерал, разкажете подробности за посещението си в Тайланд, с какво бе свързано то?

     - Проведе се единадесетият конгрес на ООН за превенция, предотвратяване и разкриване на криминалните престъпления в световен мащаб. На този конгрес бях поканен от зам.-генералния секретар Едуардо Ветере и от вътрешния министър на ООН г-н Коста. Присъствахме на много срещи, имаше 48 министри на правосъдието, около 40 министри на вътрешни работи, двама президенти, доста вицепремиери. Форумът бе на изключително сериозно ниво. Обсъждахме въпроси за превенцията на криминалната престъпност. Аз направих изказване в качеството си на експерт и по въпросите на отработването на различни видове програми за работа срещу престъпността. В заключителния документ се прие една теза, според която Международната асоциация за борба с дрогата, оглавявана от бившия президент на “Интерпол” г-н Кембъл, да разработи програми, които на следващия конгрес да се отчетат. Обсъдена бе и необходимостта да се въвлекат неправителствени организации към борбата срещу престъпността, да се привлече колкото може повече вниманието на обществеността към този сериозен проблем.
     Изтъкнат бе фактът, че ООН и световните организации са доста обезпокоени от големия брой на престъпленията, особено тези, свързани с трафика на хора, дрогата и насилието във военните конфликти. Това бяха основните теми. Аз като пожизнен член на организацията СЕПКА - полицейската асоциация в Европа, направих изказване за това как и какво трябва да се направи специално за балканския регион.

     - Може ли да се подобри борбата с престъпността в България?

     - Необходимо е всички системи, свързани с борбата срещу престъпността, да работят ръка за ръка. Това е истината, друго няма. А за да заработят, всеки един трябва да си знае мястото и да работи това, за което му се плаща.

     - С какво се занимавате сега?

     - Главен експертен съветник съм на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Парламента. Помагам с практическия си опит.

     - Какво ще се случи на предстоящите избори?

     - Някоя политическа сила ще победи. Аз не мога да давам прогноза, не съм политик, но според мен шансове имат и БСП, и НДСВ, а и десните сили, но това ще го реши българският народ, който на 25 юни ще трябва да си пусне гласа. Според мен българинът е вече достатъчно узрял и минавал през избори, че трудно може да бъде излъган с разни обещания, които някои политици дават. Този път ще се залага на реалното, какво си показал и направил, кой си и т. н.

“В зависимост от ситуацията правя компромиси!”

     - Защо избрахте полицейската работа?

     - Просто така се случи. Не мога да кажа, че е призвание, нямам в рода си хора, които са работели в МВР. Аз съм единственият, явно просто си обичам работата.

     - С какво се налага да се борите всеки ден?

-      Най-напред с мръсотията по улиците, с пътната обстановка, тъй като карам кола, и след това с проблемите, които ежедневно те заливат и които трябва да решаваш!

     - Имате ли хоби и остава ли Ви време за него?

     - Хоби ми е футболът. Обичам да ходя по мачове. Време се намира, ако си добре организиран човек ще намериш време. Ако знаеш кои са приоритетните работи, ще свършиш много по-бързо делата си и винаги ще намериш време за любимото увлечение.

     - Кога правите компромиси?

     - В зависимост от ситуацията правя компромиси. Съвсем човешко и нормално е да се правят такива. Както е нормално да се извиниш, ако си сгрешил, така е нормално и да правиш компромис, но все пак зависи какъв е компромисът, има ли цена и какви са последиците от него. Това, разбира се, важи и в работата, и в живота.

     - На какви хора се възхищавате?

     - На тези, които имат уважително отношение към мен. Не е важно дали е богат или беден човек, след като има уважение към мене, то винаги е взаимно. Не е нужно да уважаваш само успелия, а неуспелия да отбягваш, просто не е човешко. Някои се възхищават на успели политици, но те са временни хора. На обикновения човек трябва да се възхищаваме, на този, които показва, че е наистина човек.

     - Споделете фраза или мисъл, която харесвате?

     - “Нищо човешко не ми е чуждо!”