Коста Цонев е член на парламентарната група на Национално движение Симеон Втори от 5 юли 2001 г. Работи в областта на киното, театъра и телевизията. От 20 юли 2001 г. е зам.-председател на Комисията по културата.
     Коста Цонев е известен български актьор, роден е в София през 1929 г., завършва ВИТИЗ през 1952 г. Няколко поколения запомнят Коста Цонев с ролята на инспектор Боев, донесла му изключителна популярност, във филмите “Господин Никой” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

Коста Цонев: “Не унивам и никога не падам на колене!”

     - Кое Ви накара да се захванете с политика?

     - Не аз, а съдбата е виновна за това. По начало не съм привърженик на политически взаимоотношения и действия. За мен политиката е една много компрометирана дейност, но се появи един човек, който уважавам още от рождението му - казва се Симеон Сакскобургготски. Когато ние, 101 интелектуалци, го поканихме, той пристигна в България. Видях невероятния народен ентусиазъм при неговото посрещане и реших, че това е човекът, за когото мога да работя, да говоря и да застана зад неговите позиции.
     На първото събрание за учредяване на НДСВ ме предложиха ЗА, но без аз да знам, без да бъда подготвен за член на контролния съвет. След аплодисментите, които избухнаха в момента при обявяването на моето име, взех веднага категорично решение. И така, в момента се блъскам в тази стена, наречена култура, наречена политика, наречена Народно събрание, наречена партии, партийки, лидери и лидерчета.

     - Помага ли в работата Ви в Народното събрание фактът, че сте актьор?

     - Това е един лош, неорганизиран и пълен с бездарни актьори театър. Работил съм с изключителни професионални артисти във високо професионални театри и това, което виждам около себе си, ми навява някаква тъга, някаква мъка. Толкова бездарни артисти има в този форум, известен като Народно събрание.

     - Съжалявал ли сте понякога, че се захванахте с политика?

     - Не, когато реша да се боря за някаква кауза, аз не съжалявам. Не съжалявам, защото решавайки да се боря за нея, аз вземам в предвид всички невероятни неща, които биха могли да се случат. Не унивам и никога не падам на колене. Боря се докрай, докато мога. Много изненади ми е поднасял театърът, така че едва ли нещо вече може да ме учуди.

     - Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквал?

     - Естествено това, че се заех с политика. Друго такова предизвикателство няма. Благодарение именно на тази политика, аз успях да помогна за някои неща, които отдавна исках да станат по отношение на киното и театъра - не само в моя регион Сливен, но и в София, а и въобще в България. Помогнах да започне да се строи и да се довърши Младежкият театър. Това за мен е нещо наистина изключително, голям плюс за културата. Помогнах да се увеличат заплатите на актьорите, сега искам да помогна да се увеличат заплатите и на техническия персонал. Вече всяка година на 24 май талантливи и изявени български творци получават една малка сума, която все пак обаче е някаква помощ, за да могат те да преживяват. Българското кино успя малко да живне с тези 6 500 000 лева, които бяха отделени за него. Ето такива неща ме окриляват и ми носят радост.
     Понякога получавам благодарствени писма от хора, на които съм помогнал. Получих писма от 160 миньора, болни от силикоза. Осигурих 500 000 лева, за да обезвъзмездя тяхната болест. Те са се борили пет години за тези пари, но не са успели да ги получат. За една година успях да превърна тяхното страдание в мой казус. Това успях да постигна благодарение на факта, че съм депутат. Ако бях обикновен артист, никой нямаше да ми обърне внимание. Така че депутатството е нещо, което помага на човек да проведе свои инициативи с положителен характер, а не само да пълни джоба си. Аз съм много далече от подобни неща, даже останах безкрайно изненадан, когато едни далавераджии ме обвиниха, че съм съдействал да се направи Младежкият театър, за да взимам някакъв процент. А аз идея си нямам кой строи театъра, не съм определял хората, които го строят, дори не съм виждал шефа на фирмата, която го прави. Подобни нападки само ме карат да се смея, но така е - хората стават отмъстителни, когато ги настъпиш!

“Успях да помогна за някои неща, които отдавна исках да станат по отношение на киното и театъра!”

     - Ще участвате ли в изборите след няколко месеца?

     - Докато Симеон Сакскобургготски е в политиката, аз също ще бъда в политиката. Когато той напусне, моето място вече няма да е в Народното събрание. Тук съм, за да се боря и да защитавам Симеон Сакскобургготски от всички клюки и злостни желания да бъде уязвен по някакъв начин. Целият свят го признава за най-добрия министър председател, а аз виждам тук как едни нищожни хора се мъчат да го наранят. Това е много жестоко и доказва, че още от времето на хан Аспарух българите обичат да режат главите на тези, които са най-изявени.

     - Има ли шанс за втори мандат НДСВ на предстоящите избори?

     - Шансове има много големи. Ще предложим на хората всичко онова, на което се надяват - да изпълним техните желания и нужди. За мен това, което успя да направи НДСВ, е много повече от всичко, направено досега от останалите правителства, което е доста показателно. Естествено е че, когато имаш някаква програма, максимум не може да бъде постигнат докрай. Програмата се работи с хора, едни хора са добри, а други посредствени и за това има неща, които просто не могат веднага да се изпълнят. По-големия процент от нашите обещания успяхме да изпълним. Показателно е покачването на рейтинга в последните месеци на НДСВ и нашия министър председател. Това не е случайно. Като перспектива за следващите четири години смятам, че нещата ще дойдат на местата си и всичко обещано ще бъде изпълнено.

     - Правите ли компромиси в работа си?

     - В политиката непрекъснато трябва да се правят компромиси. Не ги ли правиш, то тогава не си никакъв политик. Животът е един огромен компромис. За да живееш добре, за да живееш в мир със себе си, трябва да правиш компромиси.

     - Какво не трябва да забравя един политик?

     - Не трябва да забравя преди всичко, че достойнството, етикетът и моралът са най-необходими за един политик, за да може хората, които гласуват и които му вярват, да бъдат винаги зад него!

     - Какво Ви е пречило и помагало през годините?

     - Пречките са били много, но ми е помагала моята трудоспособност. Аз съм роден в едно безкрайно бедно семейство. Баща ми почина, когато бях на 12 години. Така от 12-годишен до ден днешен с тия две ръце, без вуйчо владика, аз съм постигнал това, което съм. Именно за това и нищо не може да ме учуди на тоя свят, преживял съм невероятни неща.

     - Как обичате да си почивате в свободното време?

     - Играя с кучетата, цепя дърва и се разхождам в полите на Витоша.

     - Коя е любимата Ви мисъл?

     - “Не унивай!”