Александър Мутафчийски е роден във Варна. Завършил е електротехникум, не се е занимавал от малък с музика или пеене. Подготвя се като частен ученик в музикално училище, впоследствие постъпва в Консерваторията.
     Александър Мутафчийски получава магистърска степен по оперно пеене, известно време е асистент в Академията. В мюзикъла “Евита”, поставен от Музикален театър, изпълнява ролята на Че Гевара.

Александър Мутафчийски: “В мюзикъла получавам по-голямо удовлетворение от работата!”

     - От колко време си в Музикален театър и с коя роля дебютира?

     - Дебютът ми на сцена беше във Варна, когато бях първи курс в Академията. Тогава изпях “Така правят всички” от Моцарт и “Любовен елексир” След това ме извикаха за “Четиримата близнаци” - детска постановка, която се играеше в София. Тогава имаше и конкурс, първият конкурс “Мими Балканска” за млади оперетни артисти, и реших да взема участие в него. С “Четиримата близнаци” се заразих от обстановката, от атмосферата в театъра, от колегите. Дотогава не бях имал отношение към оперетата, не познавах жанра. По-скоро смятах, че ще стана оперен певец, но реших, че трябва да се явя на този конкурс, реших че има какво да покажа.
     Конкурсът бе доста сложен, тъй като се изискваше не само пеене, а и говорен текст и танц. Това са трите компонента, които се изискват в нашия театър - пеене, танц и говор. В журито бяха най-големите ни оперетни звезди - покойният Видин Даскалов, Лили Кисьова, Лиляна Кошлукова. Те оценяваха тогава и ме удостоиха с първа награда. Тогава дойде и предложението от проф. Донев да ме назначат в Музикален театър и така започнах да навлизам в оперетния репертоар. Изиграх много главни комични роли от “Графиня Марица”, “Циганска любов”, “Царицата на чардаша”. Още от самото начало навлязох в дълбоките води на оперетата!

     - Обичаш ли да играеш в мюзикъли?

     - Когато постъпих в театъра, се правеше един световноизвестен мюзикъл “Хелоу, Доли”, където също получих роля, една от най-хубавите ми роли в мюзикъл. Въпреки че съм учил за оперен певец, в мюзикъла получавам по-голямо удовлетворение от работата и признание както от публиката, така и от музикалните среди. След “Хелоу, Доли” се направи мюзикълът “Кабаре”, където играех ролята на конферансие и за мен това беше една от най-сложните роли, които съм изиграл. За мюзикъла ”Някои го предпочитат горещо” получих наградата “Златна лира”. Играл съм и в “Исус Христос - суперзвезда” като Пилат Понтийски, както и в “Йосиф и фантастичната му дреха”.

“Образът на Че е много противоречив!”

     - Разкажи повече за героя си Че, който играеш в рок мюзикъла “Евита”.

     - Ролята на Че Гевара е нещо наистина огромно. Че няма нищо общо със самата историческа личност на Че Гевара. Това е един съвсем обобщен образ на аржентинския бунтар. Със самата Евита те дори не са живели в една и съща епоха, в годините не са имали досег един с друг. Андрю Лойд Уебър обаче събира двата образа в спектакъла си и чрез Че Гевара той изразява едно ново и различно мислене на хората в Аржентина. Не всички са боготворели Евита, не всички са смятали нейната политика за нормална. Евита е героиня, която излиза от низините и за изключително кратко време се превръща в светица. Тя е боготворена в Аржентина дори и днес.

     - Трудно ли ти бе да влезеш в образа на Че?

     - Още щом получих партитурата на самия мюзикъл, трябваше да се запозная с обема на ролята и дали отговаря за гласа ми. Аз съм баритон, а ролята по принцип е за тенор. Тази роля би могла да затрудни и доста певци с по-голям опит от мен в пеенето. Първоначално бях смутен, защото не бях сигурен, че чисто технически мога да се справя с ролята. Проф. Донев и главният диригент Игор Богданов настояха да опитам.
     Започнах да работя по ролята, но с уговорката, че щом видят, че не става добре, аз ще се откажа. В крайна сметка, най-важното е да се получи добър спектакъл. В процеса на работа, който беше доста кратък, успях да навляза в материята и смятам че се справих доста добре.

     - Оприличаваш ли се по някакъв начин с Че Гевара?

     - Неговият образ е много противоречив. Той на моменти е доста груб, много твърд в отношенията си към Евита. Аз съм доста по-мек. Тази роля на Че и ролята ми в мюзикъла “Кабаре” са абсолютна противоположност на моя характер. Но и в двата случая ми беше страхотно интересно. Голямо предизвикателство бе да създавам образи, които са различни от мен в живота.

“Ако искаш нещо да бъде твое, пусни го на свобода!”

     - Какво отличава “Евита” на сцената на Музикален театър от филмовата версия?

     - Нашият спектакъл много се различава от всичко онова, направено като филмова версия, музика, клипове в интернет. Взехме оригинални бродуейски записи от Англия. В спектакъла ни са премахнати масовите сцени, там където са митингите, както и сцени, в които се говори за профсъюзите. Мисля че проф. Донев съвсем съзнателно се отказа от тях. Той наблегна повече на лиричната страна в самия материал, на любовта на Евита с Хуан Перон и не показа Евита като политик. В никакъв случай спектакълът не губи от това, даже напротив - смятам че доста спечели, тъй като се получи нещо различно и интересно.

     - В кои други представления играеш в момента?

     - В класическата оперета “Царицата на чардаша”, “Граф фон Люксембург”, а в “Прилепът” играя малка роля на адвокат. Това е много характерна и хубава роля, от най-любимите ми - малки, но запомнящи се. Там също така играя и директора на затвора, който има доста по-голяма роля. Участвам и в “Някои го предпочитат горещо” и “Йосиф и фантастичната му дреха”. В момента подготвяме поредното турне на театъра в Германия, учим и нов вариант на “Прилепа”.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - “Ако искаш нещо да бъде твое, пусни го на свобода. И ако то се върне при теб, ще бъде за винаги твое!”