Китаристът на пловдивската рок банда HELL NO е на 23 години. Започва да се занимава с музика от 1989 г., когато е едва 10-годишен. До момента е преминал през групите ELYSION, AVALON и SPAWNS, получили добри отзиви от пловдивската публика. Чувства се на място сред хората, с които работи в момента. Освен колеги членовете на бандата HELL NO са и големи приятели. Момчил е студент трета година по специалността “руска филология” в ПУ “ Паисий Хилендарски“. Работи в търговски склад, всяка свободна минута посвещава на групата.

      - Как ти се струва клубният живот под тепетата ?

   - Израстването на една млада рок група зависи преди всичко от впечатлението, което тя оставя сред публиката. Разбира се, че всеки един музикант желае да се качи на сцената и да покаже на какво е способен. За съжаление, местата в Пловдив, които предоставят тази възможност, са не повече от две-три. В сравнение с това положението в София изглежда по-различно. Клубовете там са над десет, но въпреки това смятам, че и в столицата т. нар. рокаджийски живот не е на нивото, на което би трябвало да бъде. Смятам, че е необходимо да се откриват повече места, където да може да се свири на ниво, и то в различни градове в страната, а не само в най-големите. От това биха спечелили всички - феновете, музикантите, а наред с тях и собствениците. Ясно е, че едно подобно начинание изисква влагането на сериозна инвестиция, но смятам, че когато се направи с достатъчно хъс, то може и да бъде доста печелившо.Тъжно е, когато отваря врати рок клуб, който след няколко месеца ще се превърне в чалга бар.

      - Защо в повечето клубове се свирят предимно кавъри на известни банди ?

   - Причините са няколко. На първо място, съвсем не е лесно да се създаде една авторска песен. За да има повече собствени неща, дадена група трябва да е оставила след себе си години упорит труд. Освен това, когато уредиш участие за цяла вечер в някой клуб, да правиш кавъри е неизбежно. Трудно е да се запълнят 4 сета, всеки от тях с дължина 40 минути, само с авторски парчета. Групата ни например има 15 песни в клубния си репертоар – 11 от тях са кавъри, останалите четири са изцяло наши парчета. Наистина понякога клубната политика налага да се свирят единствено кавъри, защото самите собственици са преценили, че това е в интерес на клуба. Лично аз смятам, че основният проблем се състои в това, че хората просто не се интересуват от авторски песни. Когато излезат да прекарат вечерта си някъде навън, те като че ли желаят да слушат същото, което и у дома. Това до известна степен е свързано с манталитета и музикалната култура на българина.

група HELL NO в работна обстановка

      - Спомена, че сте подготвили 15 парчета, които изпълнявате пред публика. Разкажи повече за група HELL NO ?

   - Всички се познаваме отдавна и затова и много бързо успяхме да се сработим. Готвим се в репетиционната на Любо Грозев в Коматево. Обикновено се събираме два пъти седмично, защото учим, а освен това и работим, но репетициите винаги преминават в стегнато темпо и с много настроение. Бих искал с няколко думи да представя членовете на групата. Певицата ни се казва Ася, на 19 години е и наистина пее страхотно. Мъжете в групата я караме да се чувства като истинско бижу. Барабанистът ни е Рад, учи английска филология, на барабани свири от 4 години. С него свирихме заедно и преди в група SPAWNS. Голям фен е на SUICIDAL TENDENCIES. И, разбира се, четвъртият член на групата е Чефо. Той е най-възрастният от всички ни, на 26 години е и е преминал през много пловдивски групи, докато накрая кацна при нас. Голям свежар е и много допринася за доброто настроение в групата. Свири на бас китара.

      - Доколко доходно е да се занимаваш с рок ?

   - В сегашните условия на живот в България е почти невъзможно за една млада група да се развива пълноценно. Неизбежно в основата на всяко участие или изява се преплитат парите, а това изблъсква музиката на заден план. За да свириш, трябва първо да се снабдиш с необходимите инструменти, техника и въобще неща, които струват много пари. Тези средства трябва да дойдат отнякъде. Между другото, чувал съм слухове от свои приятели, че в Швеция, когато човек реши да се занимава с музика, държавата му осигурява всичко необходимо за работа – репетиционна, достъп до студио, китари, барабани, микрофони и т. н. Идеята е, че развитието на отделната личност се свързва с културното израстване на цялата държава. Наистина звучи като утопия и не съм склонен да го приема за чиста монета, но ми харесва самата представа за нещо подобно, което да се направи. Особено като си помисля с колко трудности е свързано това да се опитваш да бъдеш музикант на високо ниво. Положително оценявам факта, че напоследък клубовете се въртят от хора малко или много обвързани с рок музиката, които освен от пари се интересуват и от предлагания качествен продукт.

      - Как се създава песен в група HELL NO ?

   - Първо трябва да се роди идея, която да съдържа в себе си силен електрически заряд. Ако това го има, човек добива вътрешната увереност, че от нея ще излезе хубава песен. В групата ни текстописците сме аз и Ася. Идеите ни се раждат спонтанно, трябва много бързо да ги уловиш, преди да са се изплъзнали. Когато видя пред себе си готовия текст, се опитвам да почувствам ритъма, който се крие в него и да доловя основната музикална тема, която носи. Оттам тръгва всичко. Когато работим над наша песен, всички от HELL NO сме непрекъснато заедно и всеки дава най-добрите си идеи. В много случаи се получава така, че крайният вариант е нещо съвсем различно от онова, над което сме се захванали да работим първоначално.

      - Рокът от самото си появяване носи сянката на дрогата. Твоето отношение към наркотиците какво е ?

   - Крайно отрицателно. Не приемам хората, които употребяват наркотици. Не ги и съжалявам. Те са направили своя избор, като вместо да се борят с живота си, са се предали. Особено дразнещо в случая е, че съществува една такава тенденция да се смята, особено от по-възрастните хора, че думата рок е равнозначна на думата дрога. Наистина сред рокаджиите има много наркомани, но такива има и сред поп-изпълнителите, актьорите и т.н.

      - Според теб има ли място хуморът в рока ?

   - В работна обстановка, по време на репетициите, го приемам за задължително условие. Трябва да съумеем да превърнем работта си в забавление. Смятам, че хуморът има място и на сцената в осъществяването на контакт с публиката. Мисля обаче, че той няма място в самата музика, поне що се отнася до рока. Едни от най-добрите песни се раждат, когато си наранен от нещо, когато отвътре те боли. Всеки, който е слушал LED ZEPPELIN и DEEP PURPLE, ще разбере за какво говоря.

      - Коя българска рок-група харесваш най-много ?

   - Любимата ми група е АХАТ и смятам, че това е една от българските групи, които свирят на световно ниво. За съжаление, бандата е вече минало, но пък групи като Б.Т.Р., СИГНАЛ, АНАЛГИН все повече успяват да пробият извън България. Смятам, че по този начин те откриват път и на всички останали талантливи млади българи, занимаващи се с музика.