Факти, Анализи, Коментари
   5 Април 2020
О С Т А Н Е Т Е  У  Д О М А!
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Галина Драганова: “Изкуството създава езика на чувствата!”
Десислава Бакърджиева - 10 Март 2005

     Галина Драганова завършва СМУ "Христина Морфова" - Стара Загора, в класа по пиано на Нели Камбурова, както и Държавна музикална академия в София при проф. Димо Димов. През 1996 г. спечелва място в майсторски клас във Висшето училище за музика в Щутгарт, където завършва аспирантура при проф. Волфганг Блозер.
     В Германия се заражда интересът й към историческото пианофорте - инструментът, употребяван в епохата от синовете на Й.С. Бах до Шуман. Галина прави специализация при проф. Екарт Зелхайм във Висшето училище в Тросинген - най-големият немски Институт за старинна музика. По-късно, през 2003 г., е поканена там да преподава в класа по историческо пианофорте като асистент на проф. Зелхайм. През 2001 г. продължава с пълен курс на обучение в Кралската консерватория в Хага (Холандия) - Европейски център за барокова и класична музика при проф. Барт ван Оорт.
     Галина концертира в Белгия, Холандия и Германия с репертоар от виенска класика и ранен романтизъм, представен на исторически съответствуващите модели пианофорте.


Галина Драганова: “Да бъдеш истински учител е призвание!”
     - При непрекъснатите ти пътувания и концертни изяви остава ли ти време за любимите хора?

     - Близките ми са най-важното нещо в моя живот, аз съществувам чрез тях и за тях.

     - Откъде се роди любовта ти към класическата музика? От колко годишна свириш на пиано?

     - Откакто се помня слушам и обичам класическата музика, свиря също оттогава.

     - Най-интересният човек, когото познаваш?

     - Да наблюдавам и опознавам всеки човек, с който ни се пресичат пътищата - това ми е най-интересно. Всеки един е за мен едно неповторимо творение - като в картинна галерия.

     - Какво ти дава сили да продължаваш напред?

     - Различни обикновени неща - среща с близък човек или приятел, разходка сред природата, особено ако това са българските планини. Най-много сили и енергия ми дават кратките ми, за съжаление, пребивавания в България.

     - Кое е най-прекрасното изкуство?

     - Изкуството, което те прави съпричастен, което чрез своите изразни средства - звуци, думи или цветове - създава езика на чувствата.


“Най-много сили и енергия ми дават кратките ми, за съжаление, пребивавания в България!”
     - Какво си пожелаваш?

     - Да се върна в България и да не съжалявам за това.

     - Живееш в чужбина, чувстваш ли се далеч от дома?

     - Това е болната ми тема - моят дом, България, родителите и близките ми липсват страшно много.

     - Любимата ти мисъл?

     - “Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него!” Оскар Уайлд.

     - Учила си в България, а след това в Щутгарт. Какви са разликите в образованието, което получи и къде научи повече?

     - В България се научих “как”, а на Запад - намерих отговора на въпроса “защо?” Особено важно за мен беше обучението в Консерваторията в Хага. Там съществува голям отдел за старинна музика, който живее собствен живот и където многобройните концерти, майсторски класове, съвместни проекти на студенти от различни специалности и др. се явяват част от една доста строга система на обучение, даваща обаче много полезна практическа информация за младия музикант. Учила съм в София, Щутгарт, Тросинген, но никъде не съм срещала подобна колегиалност, уважение и сърдечност в отношенията между студентите. По-късно това помага на младите да намерят достойно място в професионалната си среда, без да изпитват завист и чувство за конкуренция, така характерни за повечето “музиканти”.

     - С какво те заплени инструментът пианофорте и старинната музика?

     - За този инструмент са написали произведенията си Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Менделсон, Шуман, Шопен и чрез него езикът на тяхната музика се предава най-пряко и непосредствено. Той буквално”запленява” със своя красив говорящ звук, вариращ динамически от шептене до взрив.


“Бих се върнала 200 години назад, за да изсвиря заедно с Шуберт някоя негова пиеса за 4 ръце!”
     .- Преподавала си историческо пианофорте. С какви емоции свързваш този етап от живота си?

     - Да бъдеш истински учител е призвание. Опитвам се да го заслужа. Все още преподавам в една от броените в Европа консерватории, специализирани за автентични инструменти - Тросинген, Германия. Повечето ми студенти са вече завършени пианисти, почти на моята възраст. Харесва ми контактът с будни и можещи музиканти, опитвам се да им помогна при овладяването на този изискващ огромна прецизност инструмент.
     По пиано преподавам вече почти 10 години, но с историческото фортепиано съм по-сигурна, че уча на музика и истинско музициране - пътят от инструмента до музиката се скъсява през вековете! Познаването и владеенето на този инструмент е изключително важно за всеки пианист, защото именно от късния барок и класиката, изпълнявана на фортепиано е създадена музиката, която изпълняваме вече на съвременното пиано, което всички познават. Този инструмент е ключ към емоционалното и исторически правилно тълкуване на класиката, а оттам на цялата музикална литература.

     - С кой световноизвестен музикант би желала да свириш на една сцена?

     - Мисля, че с никой - повечето световноизвестни са едностранно-виртуозни на мой вкус, но като говорим за желания - бих се върнала веднага 200 години назад, за да изсвиря заедно с Шуберт някоя негова пиеса за 4 ръце!

     - Ще чуем ли някога отново на живо твои изпълнения в България?

     - За моя голяма радост пристигам в края на месец май, заедно с моето фортепиано, за няколко концерта в София, Пловдив и моя роден град Стара Загора. Българската публика може да чуе за първи път оригиналния инструмент, за който е написана цялата музикална класика на фестивала “Софийски музикални седмици” и Оперния фестивал в Стара Загора. Запланувани са също презентации на старинния инструмент за студенти и преподаватели от Държавна музикална академия - София и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Ив...
10 Mar, 2005 | 15:22

Мисля, че Смирението може да Дойде само ако Всички сме в Постоянно Търсене на Необичайностите в Нашето Ежедневие, Превръщайки Го в Музика,
Не мисля, че Ние Хората трябва да се Състезаваме в Изкуството, защото тогава Няма да можем да Пресъздадем Това, което Най-Искрено ни Вълнува-Обичта може да Бъде заразна само ако Ние Хората бъдем в Палитрата на Вдъхновението, което Ни Прави Различни...


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2020 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.