Греди Асса: “Творецът създава свят без паяжини, без прах, без налепи, идеалния свят!”
Живописецът Греди Асса е роден в Плевен. Завършил е стенопис във ВТУ “Свети свети Кирил и Методий” в Търново. Сега е преподавател в Художествената академия в София. Негови картини са откупени от музея на Холокоста във Вашингтон и от Бундестага в Берлин, в българските галерии в Тел Авив, Ахен и др. Има самостоятелни изложби в Хамбург, Будапеща, Виена, Швеция, Швейцария, Германия и др.
Греди Асса: “Любовта е чиста само като понятие, докато часовете на творчество са най-извисени!” |
- Какво ще остави след себе си експозицията, която представяш в пловдивската галерия “Жорж Папазов”?
- Най-малкото за мен ще остави някакъв белег от едно ново изживяване. Надявам се подобен белег да остави в очите и сърцата и на тези, които ще посетят тази изложба. Не че предизвиквам съдбата и държа това да се превърне в събитието на годината, но за човек е важно да преминава в различни състояния. Според мен, точно това го обогатява, самата му душа се пречиства. Тази изложба е по-скоро едно напомняне, че светът си заслужава да се живее и то по неговите правила.
- Колко време ти отне да нарисуваш тези 35 платна за изложбата?
- Експозицията е плод на близо една година работа. Аз не съм привърженик на схващането, че трябва да се показва една и съща картина по целия свят, за да обикаля различните страни. Не трябва да показваш своето изкуство като тракийското съкровище, а трябва и да правиш нови експонати. Обезмисля се ритъмът на твореца, ако направиш един шедьовър и това е. Времето някак си вече иска различни предпоставки, нови златни мини. Творчеството е подобно на акта, когато изкопаваш златна жилка!
- С какво се налага да се борите всеки ден?
- С много неща. В битов план се боря с всичко и когато тръгна да рисувам, първо рисувам нещата от ежедневието, просто за да ги изчистя, след което започвам да рисувам и други образи.
- По-трудно ли приема един творец заобикалящата го действителност?
- По-трудно, защото той създава свят без паяжини, без прах, без налепи, идеалния свят. За себе си оставам на принципа, че самото творчество или по-скоро самите чисти часове на творчеството, са идеалните часове в пространството и времето. Няма други такива, даже любовта не е толкова съвършена. Любовта е чиста само като понятие, докато часовете на творчество са най-извисени.
- Коя е вашата муза?
- Моята муза е постоянна величина. Бих казал само, че е човек. Това е някакво вдъхновение, което те храни и не е нужно да има образ. Преди казвах, че съм конекрадец, но едно е да крадеш някакъв кон, друго е да крадеш Пегас, а още по-интересно е да опитомиш този Пегас, без да го крадеш. Един автор беше казал, че за да станеш творец трябва да крадеш и се оказа, че е прав. Първо крадеш от любовта на другите, те те поддържат с любов, а ти не отдаваш насреща им, ти си само като транслатор, който хвърля всичко в картината чрез другата любов. Една картина без любов не можеш да направиш, колкото и голям професионалист да си!
“Колкото повече знаеш, толкова повече виждаш!” |
- Работа ли е рисуването?
- Много отговорна работа е за мен. Това е луксозен занаят и трябва много да му слугуваш, иначе не се получава.
- Виждат ли хората в картините ти това, което искат?
- Знаете ли, хората виждат това, което знаят. Колкото повече знаеш, толкова повече виждаш. Има една теория на сетивата, която гласи, че наистина не можеш повече от това, което знаеш да виждаш!
- Имате изложби в чужбина. По-различно ли се приема там творчеството ви?
- Това е като при преводната литература. Някои подробности, някои камъчета, те значат повече. В чужбина различно въприемат изкуството, когато е искрено, професионално и разкрива нов свят, публиката веднага реагира. Не трябва да се подценява чуждата публика, тя е по-преситена, но в никакъв случай не е ощетена. В Южна Корея много радушно въприеха моята живопис, не очаквах подобно нещо. Бях много изненадан от златния часовник, който ми подари президентът на Корея.
- Бяхте на конкурса “Балкански художници” 2004. С какви впечатления останахте от събитието?
- Много хубава инициатива на Агенция “Прима” и на бизнесмена Арбен Хавальов. Чест прави на един млад човек да предостави толкова голяма сума за подобно културно събитие. Изкуството е като дърво, което дава плодове. Като авокадото, което посаждаш и чакаш да роди след около 50 години. Ако все повече се занимаваме с музика, изкуство, с издаване на книги, изобщо възприемем културно поведение, ще започнем и по-различен начин да живеем!
- Какво място ще заеме в творчеството ви експозицията под тепетата?
- На младини човек има различни влюбвания и ги брои, но след време престава да го прави. Така е и с изложбите. Това е изложба, замислена точно за пловдивската галерия “Жорж Папазов”, даже някои работи не са показвани от 2003 г. и аз си позволих да ги покажа именно тук.
Моите пейзажи не са външните пейзажи, защото дълбоко в себе си аз съм експресионист, въпреки че един американски критик ме бе определил като нео-поетичен екпспресионист. Сега е модерно да се слагат различни сглобки, но матрицата е една и съща. Моите пейзажи са вътрешни пейзажи. Даже да ме заинтригува един пейзаж, аз няма да го направя същия. Трябва да мине известно време, той да изтлее в мен, да изчезне цветът му и да остане само конструкцията. След време, ако попадна на точното настроение, се получава някакъв механизъм и става сглобката.