Откакто в детските си години Нана се сблъска с кварталните хулигани, би ги шест пъти на мач, единайсет пъти на канадска борба и дванайсет пъти до нокаут, тя е убедена, че някъде дълбоко вътре в нея се крие истинското й име – Спас.
     Ние, естествено, се отказахме да я наричаме така. Тя ни преби. Съгласихме се, но веднага щом я нарекохме Спас, тя хвана един от нас и го прати за месец в болница с диагноза силна уплаха.
     Как да й угодиш?!
     Вие обаче безнаказано можете да й викате както си искате. Тя по телефона нищо не може да ви направи …Или почти нищо...
     А ние…ще се оправим някак си.

“Щастлива съм, че въпреки капризния таргет, ние не се поддадохме на навиците в подобни предавания!”

     - Кога една жена може да каже, че е независима?

     - Когато може спокойно да стане посред нощ и да се натъпче със сладкиши, след което да не й опяват. Майтапя се! Незвисимостта е право на избор. А изборът от своя страна е свобода. Да се чувстваш свободен да избираш, да правиш нещо или да не правиш нищо, да се съобразяваш с нещо или не, това наричам аз независимост. А в смисъла, който най-вероятно ти влагаш, една жена е независима, когато може да решава проблемите и живота си сама.

     - Кои са трите най-важни неща в живота ти?

     - Аз съм си най-важна, както и моите близки, разбира се. Много държа на достойнството си, скъпи са ми и някои спомени.

     - Кое е най-откаченото нещо, което си правила?

     - Веднъж, малко след 10 ноември 1989 г., отидох на един купон (доста разхайтен) и по едно време станах инициатор да отидем на терасата (апартаментът беше в центъра) и да изгорим едни червени губери, само защото бяха червени. Знаеш, те бяха много модерни, раздаваха се като чийз... О, Господи!

“Щастието не е нищо друго освен здраве и лоша памет!”

     - Разкажи повече за предаването “@ Знам”, на което си водеща? Как се роди идеята за него, колко време вече се излъчва по Би Ти Ви?

     - Има неща, които си се раждат, независимо дали си готов за тях или не. Аз не бях особено готова да водя детско предаване. Дълго се борих със собственото си самолюбие на водещ, който се е наложил като експериментатор и провокатор, все неща, които са трудно приложими в предаване за деца. Щастлива съм, че въпреки капризния таргет, ние не се поддадохме на навиците в подобни предавания да приемеш инфантилен уклон и определено създадохме нещо ново в представите за детско предаване. Защото ако възрастните заслужават живота, който са си избрали, то децата не заслужават глупостите, които възрастните им налагат, да ме прощават!

     - Имаш ли любима мисъл?

     - Много са, макар че не обичам много чужди цитати в моя си живот. И все пак, ето ти няколко:
     Щастието не е нищо друго освен здраве и лоша памет.
     Най-доброто, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им.
     В живота печели този, който прояви една секунда повече търпение от всички останали.
     ... Да продължавам ли?

“Мечтая да мога да си мечтая на воля, понякога е много разтоварващо!”

     - Ако сама се интервюираше, какъв въпрос би си задала?

     - Защо?

     - Какъв е най-хубавият комплимент, който си получавала?

     - Че кожата ми мирише хубаво. Знаеш ли колко хора не могат да се дишат? Защо според теб, а? Миризмата е онова, което излъчваш ти отвътре. Което никой скъп парфюм не може да прикрие!

     - А най-интересният човек, който си срещала?

     - Според една теория за прераждането, всички ние във всеки живот, който водим, се срещаме с едни и същи хора, но с тях попадаме в различни връзки. Знаеш ли, понякога много прибързваме със сравнителните степени и после ни се налага да се коригираме и извиняваме. А това не говори добре за нас …

     - Обичаш ли да играеш футбол и канадска борба?

     - Канадска много, но винаги си подбирам партньор, който мога да победя, защо трябва да се гавря с азът-си? Като се замислиш, това никак не е задължително!

“Ако възрастните заслужават живота, който са си избрали, то децата не заслужават глупостите, които възрастните им налагат!”

     - Кон боб яде ли? :)

     - Ако е добре сготвен! :)

     - За какво мечтаеш?

     - Да мога да си мечтая на воля, понякога е много разтоварващо.

     - На какво се дължи този бум на насилие сред децата, на който сме свидетели в последно време?

     - Не можем да говорим за “последно време”. Някои казват, че децата гледали много екшъни в момента и т. н. Глупости и пак глупости. Ти чела ли си някоя от приказките на Андерсен. Та той си е направо циник. И е хипержесток. “Малката русалка”, какво ще кажеш за нея? Насилието е навсякъде, в народното творчество, в историческото наследство, в културните ни ценности, само че хората го обличат с различни причинно-следствени връзки. Понякога дори го изкарват героично. Дай да не говорим на тази тема, че ей сега ще тръсна някоя глупост. Просто ме е яд, че всичко журналисти полудяват и преекспонират неща, за да ги правят национална новина. Това е жестоко. Ако се отворят някои регистри и документи, как мислиш, дали няма да се окаже, че насилието е константа, която се проявява под различна форма, но все жестока и болна?

     - Какво правиш в свободното си време?

     - Ям деца, ха, ха. Ям си ноктите. Все има за какво.

     - Какво си пожелаваш?

     - Когато се намеря, да не ми е скучно!!!