Едуард Вик е основател на EVS, която е най-голямата международна преводаческа компания в България и е сред първите десет в Европа. Тя разполага с офиси в Берлин, Мюнхен, Офенбах, Нотингам, София, Одеса и партньори в 12 европейски държави. Компанията извършва преводи на 44 езика. По инициатива на англичанина Едуард Вик в началото на 2004 г. бе учреден конкурсът “Български роман на годината”.

Едуард Вик: “Любовта, литературата, надеждата и изкуството никога няма да умрат!”

     - Когато за първи път пристигнахте в България, с какво впечатление останахте?

     - За първи път дойдох в България през 1999 г. Моето впечатление беше много положително. Преди да дойда в България, бях срещал много българи и те всички казваха, че е едно ужасно място. Когато дойдох в София, видях нещо съвсем друго.

     - Чувствате ли се добре в страната ни?

     - Разбира се, тъй като някои от моите основни интереси, опера и вино, тук са с отлично качество. Моята работа е свързана с управлението на голям бизнес с преводи из цяла Европа и трябва да кажа, че тук е една от най-добрите страни, в които да се прави бизнес, въпреки административните проблеми.

     - Коя е “пътеводната светлина” в живота Ви?

     - Има трима мъже, които са дали насока в живота ми. Баща ми, който ме е научил да обичам труда, учителят ми по английски език, който ме е научил да обичам изкуството и чичо ми, който ме научи да обичам живота.

     - Разкажете на читателите ни повече за литературния конкурс “Български роман на годината”. Каква е неговата основна цел?

     - В конкурса участват всички романи, издадени за първи път през 2003 г. От 66 книги журито определи 6, които ще се борят за голямата награда. На 24 ноември победителят ще получи 10 000 лева и предложение за превод на романа на английски език. Моята цел е конкурсът да накара тези, които обичат литературата в тази страна, да прочитат поне 6 български романа годишно.

     - Смятате ли, че съществува силна връзка между Интернет и литературата?

     - Този въпрос е задаван вече два пъти миналия век, във връзка с радиото и телевизията. И въпреки че тези видове медии правят комуникацията лесна, все пак трябва да седнеш и да прочетеш книгата.

     - Сега, когато България вече е член на НАТО, какви промени очаквате тук?

     - Колкото по-голям е клубът, толкова по-малко права имат отделните членове.

“Моята цел е конкурсът да накара тези, които обичат литературата в тази страна, да прочитат поне 6 български романа годишно!”

     - Какво е мнението Ви за българските писатели? Талантливи ли са те?

     - Истинският въпрос тук е, как може чужденец, който не говори български, да прочете книга от местен автор. Това е всъщност идеята на наградата ВИК.

     - Знаете ли нещо за българската история?

     - Аз съм почитател на архитектурата. Един от принципите, които научих тук е, че тези които имат власт и пари – строят. Когато гледаш на България от тази гледна точка, научаваш много.

     - Смятате ли, че в бъдеще за литературата ще се казва, че е “остаряла”?

     - Смятам, че любовта, литературата, надеждата и изкуството никога няма да умрат.

     - Най-великата книга на всички времена?

     - За съжаление съм изучавал английска литература в Кеймбридж и за това не мога да дам отговор на този въпрос.

     - Какво ще посъветвате един млад български автор?

     - Да пише!

     - Трите най-важни неща за Вас?

     - Работа, изкуство и наслада от живота.

     - Любимата Ви мисъл?

     - Не мисля като оптимиста, че чашата е полу-пълна, нито като песимиста, че чaшата е полу-празна. Искам ГОЛЯМА чаша.