Изисква се нечовешки талант, за да композираш и изпълняваш богата музика, съчетаваща по неистово приятен и хващащ ухото начин рок, поп, метъл и традиционни народни мотиви от цял свят, разчитайки почти изцяло на собствените си усилия. Разбира се, не малка роля играе и късметът, особено за да успееш да издадеш първите си два албума - полу-едноименния дебют "Visual Audio Sensory Theater" (1998) и наследника му "Music for People" (2000) - чрез звукозаписен гигант като Elektra Records (част от Universal Music Group), или пък да “подмамиш“ барабанист като Charlie Benante (Anthrax, екс-S.O.D.) да гостува в записите на някоя от песните ти.
     Ако казаното дотук би могло да важи за някоя съвременна формация, то това би било само и единствено VAST - едноличният проект на младия американец Jon Crosby, играещ ролята на вокалист, китарист, клавирист, басист и ударник в тази необикновена аудио-“трупа“ (името VAST е абревиатура от Visual Audio Sensory Theater), с когото имахме честта да поговорим в края на октомври по случай европейската премиера на третия му албум “Nude“...

     Интервюто взе за ТОККАТА Ники Василев.

Jon Crosby: “Гордея и с трите си албума и имам любими парчета от всеки един от тях!”

     - Американският издател на третото творение на VAST e 456 Entertainment. Защо прекрати договорните си отношения с колоса Elektra и се прехвърли към подобна малка и тепърва прохождаща компания?

     - “Elektra” отдавна ме натискаха да започна да пиша по-комерсиална музика, но отказът ми бе категоричен. Накрая вече открито искаха да се отърват от мен, а и аз желаех да се махна, така че просто се разделихме. Що се отнася до 456 Entertainment, с тях имам по-скоро споразумение само за лицензиране на диска. Имам пълна свобода да правя песните си такива, каквито ми харесват, а също и да ги издавам и продавам в Интернет-пространството, както направих с “Turquoise“ и “Crimson“.

     - Вярно ли е, че си написал 12-те песни от “Nude” в пустинята на Ню Мексико?

     - Да. Дълги години живях в Лос Анжелис (в момента домът на Jon е в град Остин в щата Тексас) и в един момент изпитах неистова нужда да се разкарам от тази безумна “холивудска“ атмосфера. Заминах за Ню Мексико и създадох адски много музика - около 60 парчета. Необходимо ми бе да скъсам с цялата “шоубизнес“-история, да се фокусирам над изкуството си, над себе си...

     - Как би сравнил музиката в “Nude“ с тази в “Music for People“ и “Visual Audio Sensory Theater“? Къде откриваш еволюцията в творчеството си?

     - В самото начало, по времето на дебюта, използвах доста повече електроника и компютърни звуци, които лека-полека отстъпиха пред истинските инструменти. Може би и затова любимецът сред трите ми албума е “Nude“. Много хора харесват най-много първия ми диск, който, поне според мен, бе просто един експеримент, едно търсене... Бях на 21 години и исках да покажа на себе си и на света, че мога да се справя сам с композирането, пеенето, свиренето на всички инструменти... Като цяло обаче се гордея и с трите си албума и имам любими парчета от всеки един от тях.

“Любимецът сред трите ми албума е “Nude“.

     - Кога и как успя да се научиш да свириш на толкова много инструменти?

     - Всичко се корени в любовта ми към музиката. Израснах в малко градче (Хумболд Каунти в Калифорния), имах 4-пистов магнетофон и исках да записвам собствени песни, но просто нямаше с кого, ето защо се наложи лека-полека да просвиря на различни неща, да запиша отделните партии и да ги наслагвам една върху друга.
     Започна се с баса, след това соло-китара... Спомням си, че навремето изобщо не исках да пея, но така и не успях да открия вокалист, така че в крайна сметка “залепих“ и гласа си за музиката. Мулти-инструментализмът ми бе изграден не толкова от желание, колкото от необходимост.

     - Кои изпълнители ти повлияха най-силно?

     - Много са и непрекъснато се променят през годините. В самото начало се вдъхновявах от класическа музика, по-късно се запалих по рока от 60-те години, на 14-годишна възраст станах метъл фен, а накрая прослушах т.нар. алтернативни групи като U2, Nine Inch Nails и Depeche Mode, които боготворя и до днес.

     - Да, “вмешателството“ им е ясно доловимо в музиката на VAST още от времето на дебютния ти албум. От доста по-скоро датира увлечението ти по писателската професия, като първият плод в това отношение се появи преди година под формата на романа ти “Turquoise and Crimson“. За какво става дума в него?

     - Най-вече за отношението ми към Интернет и как тази сравнително млада сила постепенно променя света. Разказвам и за себе си, живота ми преди и след създаването на VAST, месеците в Ню Мексико, настоящите ми цели... Като цяло обаче основната тема е Интернет, но не някакви статистики, а начина, по който го виждам и възприемам и как собственият ми живот бе променен от него... В Америка стават все повече музикантите, издаващи музиката си по Мрежата, избягвайки “услугите“ на звукозаписните компании.
     Аз самият направих нещо такова с двата диска, за които споменах - пускайки “Turquoise“ и “Crimson“ за по 3 долара, реално погледнато печеля същите суми, които си докарвах и преди, работейки с Elektra... ако не и повече. В същото време, броят на нещата, за които доскоро си давал пари, а вече можеш да си намериш напълно безплатно, се увеличава непрекъснато. Например, от близо две години не съм си купувал музикални списания. Ако ми дотрябва някаква информация, просто влизам в някой сайт и си я набавям. С други думи, Интернет променя не само музиката, а всичко. За такива неща пиша в книгата си.

     Пълният текст на интервюто може да прочетете в музикално-информационния сайт ТОККАТА!