Факти, Анализи, Коментари
   29 Март 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Раши от “Без думи”: “Предаването започна да живее в мен и взех да правя номера!”
Десислава Бакърджиева - 13 Октомври 2004

     Ирина Първанова, позната като Раши от забавното предаване “Без думи” по Би Ти Ви, е родена в София. Завършила е Музикалната академия “Панчо Владигеров”, след което следва актьорско майсторство в НАТФИЗ. Чупила е 6 пъти ръка, мрази да й крещят. Иначе е кротко момиче.


Раши: “Мечтата ми е да играя на тетрална сцена, както и да се снимам в киното!”


     - Разкажи ни нещо повече за себе си.

      - През месец май тази година завърших НАТФИЗ. Преди това съм завършила музикално училище и консерваторията. Първоначално свирих само на пиано, по-късно и на арфа, даже се дипломирах с арфата. Занимавах се най-напред професионално с музика, но постепенно разбрах, че сцената много ме привлича и кандидатствах в НАТФИЗ.

     - Участва ли вече в представления?

     - Да, за да се дипломираш през четвъртата година е задължително да играеш в учебния театър в дипломните представления. Преди това имам и някои режисьорски опити. На студентски фестивали също съм играла в пиеси, последното ни представление беше в Мексико.

     - Комедийни роли ли ти възлагат?

      - Аз винаги съм се възприемала като смешна, майтапи да стават! Само че първите роли, които изграх, бяха все драматични. Комедийни роли също съм играла. В постановката “Чайка” ми е любимата роля на Нина Заречина. Правихме един откъс за фестивал в Румъния от този спектакъл. Получи се много добре, хората много ме харесаха. Представлението е изключително драматично, няма нищо смешно в него.


“Когато всички около мен са мрачни, аз съм най- веселият човек на света!”
     - Как стана водеща на предаването “Без думи” по телевизия Би Ти Ви?

      - Съвсем случайно. Един мои състудент ми каза, че се провежда кастинг за нови лица, водещи в Би Ти Ви. Отидох да се пробвам. Имаше адски много хора и различни кастинги в различни дни. Аз тогава се пробвах за водеща на “Българският топ 100”. Робин Кафалиеф ми се обади, че иска да опитам да водя негов нов проект. Той беше одобрен и така стартира предаването “Без думи”. Всичко стана абсолютно случайно, просто имах късмет.

     - Трудно ли беше да застанеш пред камера?

     - Не мога да кажа, че беше лесно. Никога преди това не се бях занимавала с телевизия. Когато започнах да работя в Би Ти Ви, бях втори курс, но на сцена е друго. Там виждаш реакцията на хората, докато играеш и можеш да се коригираш. В телевизията заставаш пред една камера, чувааш гласове от апаратната, някой ти движи текста, не виждаш оператора, съвсем различно е.

     - Весела и лъчезарна ли е Раши извън студиото?

     - 50 % да, а останалите не. Когато всички около мен са мрачни, аз съм най- веселият човек на света, ако обаче всички са весели, аз съм мрачна. Все съм наопаки. Аз съм и голям песимист, винаги до последния момент си мисля, че нищо няма да се получи, всичко ще се провали, но все пак нещата се оправят.


“Преди “Без думи” може би несъзнателно съм правила номера!”
     - Обичаш ли да правиш номера на хората?

     - Преди “Без думи” може би несъзнателно съм правила номера и то не много често. Обаче напоследък предаването явно започна да живее в мен и все повече взех да правя номера. Скоро седях с братовчедка ми в заведение и похапвахме. Мен нещо ме прихвана и започнах да говоря всякакви гадости, кървища разни и все неща, които не са за маса. Успях да разваля апетита на жени от съседната маса и те възмутено ме помолиха да престана да говоря.

     - Динамично ли е ежедневието ти?

     - Обичам да е динамично около мен, това са най-хубавите ми дни и тогава съм в добро настроение. Ако съм хвърчала нагоре-надолу цял ден, вечерта съм щастлива. Ако обаче нищо особено не съм направила, не съм се видяла с някой, направо полудявам. Не съм човек, който може да стои на едно място.

     - Мечтаеш ли за нещо?

     - Много си харесвам работата в Би Ти Ви, но тя не може да продължи до безкрай. Обичам театъра, надявам се да се занимавам повече с него. Мечтата ми е да играя на тетрална сцена, както и да се снимам в киното.

     - Успя ли да си починеш лятото?

     - По скоро си откраднах мигове почивка, докато вършех някаква работа. Бях на театралния фестивал в Мексико, ходихме с колегите два пъти на плаж. След това бях в Гърция по работа за три дни и там успях да си открадна малко почивка. Във Варна също бях по работа, но и си починах.

     - Какво те впечатли на фестивала в Мексико?

      - Впечатлиха ме хората. Те са прекрасни, отворени, направо чудесни! Почувствах се много добре от общуването с тях, сигурно мексиканска кръв тече във вените ми. В Мексико хората вървят по улиците, усмихват се един на друг и си кимат. В България ако се усмихнеш на някой, той те мисли за откачалка.

     - От какво се възмущаваш?

      - Най-вече от това, че няма справедливост. Вече почти всеки кастинг е уреден и няма шанс за прохождащите актьори. Може да си страшно добър актьор и да нямаш шанса да го покажеш. Яд ме е за талантливите млади хора, а има много такива в България.

     - Какво успя да съхраниш от дете?

      - Лъчезарната си усмивка, това съм запазила до ден днешен!

     - Имаш ли любима мисъл?

     - “Бъди упорит и не се отказвай от мечтите си!”


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Iv
07 Feb, 2005 | 16:59

vsichko e Muzika, no makar i da ima vse oshte Salierovci, koito nedopuskat Mladite Talanti, vinagi shte budat Jertva na sobstvenata si zakostenyalost,
az Vyarvam, che suvsem skkoro vreme, Bulgaria shte bude priznata ot Svetovnata Obshtnost, kato Strana na Izkustvata,
MNOGO USPEHI, RASHI!

viki
07 Feb, 2005 | 14:17

радвамсе, че има все още такива весели хора като Раши лошотое че наистина в България талантитне загиват нямаи ли достатъчно пари и хора да те уредят/помогнат/ просто си за никъде. ходих във Франция и Холандия хората там са весели и безгрижни дори и нетолкоз талантливите стават "номер едно" уважавт ги и ги зачитат.занимавам се с музика и тези неща са ми да болка познати, когато България започне своя икономически подем и културното развитие продължи тогава и ние ще срещаме усмихнати и безгрижни хора, а дотогава Господ да ни пази. На Раши късмет и много щастие.


гр.Враца
вики


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.