Народната певица Полина Паскова издава първия си самостоятелен албум през 2000 г., озаглавен “Слънце мое”. През 2001 г. тя става един от организаторите на балканския форум “Можем да живеем заедно”. През същата година Демократичният съюз на жените в гр. Бургас я избира за Жена на годината. Призът е придружен с грамота и сребърен монограм от ЮНЕСКО.

Поли Паскова: “Моите песни са предназначени за всеки, който се чувства българин!”

     - Какво е фолк и какво фолклор? Има ли връзка между тях?

     - Много хора не правят разлика. В поп фолка се взаимства от много наши съседки и някои арабски страни, докато народната музика е изворна, тя е в корените на нашия народ и е оказала решаващ фактор за изграждането и съхранението ни през вековете. Нашият фолклор е уникален по звучене.

     - Как две твои песни достигнаха до компилациите “Буда Бар”?

     - Това е един съвместен проект с група POPCORN. Песните бяха качени на един сайт в интернет и получихме над 50 мнения от целия свят, от различни музикантски общности. “На сърце ми е легнало” звучеше усилено в “Буда бар”, в София и Слънчев бряг, а “Овчар свири” беше дълго време на втора позиция в доста посещавано канадско интернет радио, при конкуренция над 5000 песни. Бяха забелязани и от продуцента на световната “Буда бар” компилация, но не се стигна до подписване на договор. Според много меломани “На сърце ми е легнало” е надминала времето, в което живеем.

     - През 2003 г. си изнесла 21 концерта в 17 щата в Америка. Кое ти направи най-силно впечатление от този период?

     - Доста неща ме впечатлиха. Всъщност, аз бях ходила и преди, само че с националния отбор, но тогава гледах с други очи. Сега се наложи да гостувам на много семейства и видях, че никак не е лесно. Забелязах, че едва сега емигрантите са успели да оценят силата и красотата на нашите народни песни. Много от тях плачеха, докато пеех.

     Във всеки град имаше американци, които си плащаха, за да учат нашите песни. Те казвах, че от нашия фолклор се излъчва магия.

“Народната музика е изворна, тя е в корените на нашия народ!”

     - Как баскетболистката Павлина се превърна в певицата Полина? Липсва ли ти професионалното занимание с баскетбола?

     - От малка свирих на акордеон и знаех около 150 народни песни, но спортът ме обсеби изцяло, вече имах високо поставени цели. И така, музиката остана на заден план. По-късно, след сериозна травма, получих лекарска забрана да играя и се наложи да прекратя. Това че се захванах с музика, ми помогна да се разделя със спорта много безболезнено. Не отричам, че през свободното си време ходех в залата, за да играя, а също така започнах да тренирам дечица. Но вече бях стартирала в новото си занимание и бях направила първи професионални стъпки. Скоро гледах един клип, с една от първите ми песни и видях колко съм напреднала от тогава. Но и в спорта е така – за да се стигне до големите и отговорни състезания, всеки минава през много тренировки и по-малки контролни срещи. Важното е да вървиш нагоре, а не да стоиш на едно място – мразя посредствеността!

     - Разкажи ни повече за едноименния си албум “Полина Паскова”?

     - Има изпълнители, които правят по един хит и останалите песни са само за пълнеж, но хората заради тази песен купуват целия албум. В моя албум не зная дали има хит, но съм убедена, че няма слаба песен. Гордея се, че досега в живота си нямам изпят нито един кавър, а всичките ми песни са авторски или от изворния фолклор. Избягвам да пея песни, които са до болка познати и са много амортизирани, а отделям доста време, за да открия неизвестни песни и да ги популяризирам. Смятам, че албумът “Полина Паскова” е един стойностен продукт, едно новаторство, начало на нещо ново – умерено съчетание между старото и новото.

     - Виждаш ли млада публика на концертите си?

     - За съжаление, много малък процент от младите хора обичат народна музика. Да, по концертите ми има и млада публика, която обаче не е основната. Когато има поп фолк концерти, залите са пълни предимно с млади хора, а при фолклора не е така. Ето защо смятам, че трябва да се съхрани музиката и текста, но аранжимента да бъде по-модерен, по-комерсиален. Старая се да пея с добра дикция и всичко да се разбира, иначе по никакъв начин не можеш да концентрираш младата публика и да я задържиш. Много музикални течения са преминали през нашата страна и всеки стил има своите последователи. Но народната музика Е БИЛА И ЩЕ БЪДЕ! Тя е нещото, което ни отличава от целия свят.

“Остават 3 песни до завършването на четвъртия ми самостоятелен албум!”

     - Разкажи за конкурса “Фолк Филиграни” в Македония. Какви са впечатленията ти от него, очакваше ли да спечелиш?

     - Съвсем наскоро се завърнах от Скопие, където бях поканена на този фестивал. Участваха 9 изпълнители и само аз бях от България. Песента се казваше “На оро кръшно край село”, по музика и текст на Валентин Пензов и аранжимент на Светослав Лобушки. Мисля, че се отличавахме от другите песни, с по-агресивно и модерно звучене. Наистина, голяма радост беше за мен, когато ми връчиха първото място на журито. Предната вечер бях гост в едно много гледано шоу по македонската телевизия. Пях на живо с оркестър, имаше и обстойно интервю. Оказа се, че това предаване е с доста висок рейтинг, защото на другия ден доста хора ме спираха по улицата да ме поздравяват.

     - По-трудно ли се изпълняват македонски песни? Кое е специфичното при тях?

     - Много специалисти се изказаха, че “тези песни много ми лежат”. Питаха ме дали нямам роднини в Македония, а като им кажех, че живея в Бургас, никой не вярваше. Получих предложение за работа с едни от най-известните композитори там. Вече записах песен, която ще представя на Охридския фестивал през август, тази година.

     Впечатли ме, че македонците са големи националисти. От 12 песни в един албум, 10 от тях са за Македония. В момента там поп музиката настъпва с голяма сила, защото според тях “в Македония, който не може да говори, той и не може да пее народни песни!”

     - След като направи съвместен проект с група POPCORN, има ли други български изпълнители, с които би желала да работиш?

     - С POPCORN записахме вече трета песен и ми остават 3 песни до завършването на четвъртия ми самостоятелен албум. Има няколко изпълнители, с които искам да запиша дует, но някои от тях ми стигат до рамото и по-скоро ще разсмеем публиката. Времето ще покаже!

     - Коя е твоята публика?

     - Моите песни са предназначени за всеки, който се чувства българин, без разлика на пол, възраст и граници. Те са за тези, които могат да оценят нашенското, стойностното, истинското, българското! Това е моята публика!