Факти, Анализи, Коментари
   22 Ноември 2019
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Робърт Шекли: “Опитвам се да пиша истории, които да са смешни, забавни и провокиращи!”
9 Август 2004

     Американският писател Робърт Шекли се подвизава като автор на научна фантастика от 50-те години на миналия век. До момента Робърт Шекли има публикувани 65 книги, сред които 20 романа и 9 колекции с разкази.
     Шекли е отличен с много награди за своите произведения, сред които най-забележителен е призът, връчен му от Гилдията на американските писатели фантасти през 2001 г.



Робърт Шекли: “Започвам разказа си с идея и тя се развива спонтанно!”
     - Как стартира писателската ви кариера?

     - По време на окупацията в Корея започнах да пиша един от първите си романи, в който се разказваше за Шанхай. Дотогава бях чел за този фантастичен град само в комиксите. След като постъпих в Университета в Ню Йорк, започнах да пиша кратки разкази. Исках да си изкарвам прехраната като писател. В началото започнах работа като оператор на рентгенов апарат в завод за самолети. Реших че мога да стана професионален писател, след като продадох третия си разказ.

     Пътувах много, накрая се установих на един испански остров – Ибиза. Беше истински рай. Нямах телефон, електричество и дори през първата година течаща вода. Веднъж в месеца човек идваше и изпомпваше вода от подземен резервоар. Живях на Ибиза 10 години, след което реших да се върна в Америка, за да възстановя връзката си с американската култура. Върнах се в САЩ и Бен Бова ми предложи да стана редактор на списание “Омниа”, където работих две години.

     - Какво е отношението ви към света? Посланието във вашите книги?

     - Никога не съм имал някакво определено послание към хората. То идва впоследствие. Опитвам се да пиша разкази, които да са смешни, забавни и провокиращи! Не са ме осенявали месиански мечти за промяна на света. Не съм способен да предвиждам бъдещето. Понякога хората ме питат как се отнасям към неща, за които съм писал и са се сбъднали. Тогава се уверявам, че има хора по-луди от самия мен!

     Започвам разказа си с идея и тя се развива спонтанно. Като казвам спонтанно, не казвам задължително лесно. Когато сядам да пиша се чувствам сякаш ръцете ми са от олово, а пръстите ми не искат да помръднат, въпреки че идеята е в главата ми. Понякога е невъзможно да приключиш историята, тя някак си все успява да ти се изплъзне и да избяга.

     Прилича на приказките от “Хиляда и една нощ” – всяка история е прелюдия към друга история. Понякога се чувствам сякаш вътре в мен има няколко автора. Първият предлага идеята, втори пише диалозите и третият, който е доста стеснителен, настоява да се приключи историята. Иначе историята е много лесно да я завършиш, просто пишеш КРАЙ, докъдето си стигнал. Редакторите обаче не остават много доволни!

     - Какви са впечатленията от работата ви с Роджър Зелазни?

     - Работата ми с Зелазни бе удивителна. Процесът на създаване на книги също. Зелазни измисляше идея, разработваше я в детайли, докато аз успеех да си я представя. Като цяло Роджър измисляше целия сюжет на книгата, а аз я написвах, след което той нанасяше поправки и редактираше пълния текст. С Роджър Зелазни останахме изключително добри приятели!

     - Харесват ли ви филми, създадени по ваши произведения?

     - Не харесвам много филмите, направени по мои произведения. Гледах френския филм “Награда за опасността”, който ми се стори доста добър, но нямаше субтитри на английски и не разбрах нищо.

     Харесах части от “Десетата жертва”, но Марчело Мастрояни не ми се понрави особено с руса коса. Иначе най-любимият ми фантастичен филм е “Блейд Ранър”!

     - Това с няколкото писатели в главата ви да не е някакъв вид “хипнотично състояние”?

     - Ако ме излекуваха от това мое състояние, писателите щяха да изчезнат и щеше да остане само операторът на рентгенов апарат. Иначе от доста време ме преследва идеята да напиша своя автобиография, но може би тогава ще е най-добре да напиша биография за всички останали Шекли-та. Някои от тези личности в мен обичат да пиша за тях.

     - Кои са любимите ви автори?

     - Един от любимите ми писатели е Патрик О’Брайън, който пише за морето. Той има 18 романа, действието им се развива по време на Наполеоновите войни. Книгите му имат много добри шпионски сюжети и чудесни описания в стил Джейн Остийн. А от фантастичните автори любимец ми е Нийл Стивънсън.

     - Имал ли сте някога проблем с редакторите?

     - Никога не съм имал проблеми с разказите си или каквото и да било от написаното от мен при корекциите на произведенията ми. Преди месец ми предложиха да напиша по свой разказ роман, идеята ми хареса и сега се заемам с работа по този проект.

     - Как излизате от затруднение, когато сте изпаднал в “творческа суша”?

     - Имам си своя рецепта за това: сядам пред пишещата машина и започвам да изписвам десетки страници с пълни глупости, докато накрая започне да ми омръзва и решавам, че вместо да пиша глупости, мога да напиша нещо хубаво. А глупостите сякаш са изписани от някоя от лошите личности в мен!

     - Разкажете за децата си.

     - Имам 4 деца от общо пет брака. Най-голямата ми дъщеря вече завърши втори роман и има подписан договор за трети.

     - Сънувате ли?

     - Изключително рядко, а много бих искал обратното. Само няколко разказа съм успял да напиша по свои сънища.

     - Ако ви заточат на пустинен остров, какво бихте взели със себе си?

     - Със сигурност ще си взема компютъра, поне ще имам какво да чета. Или май по-добре ще бъде да си взема нож! :)


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително