Камен израства в семейство на баща музикант и майка инженер. Детските му години преминават из прашните малки улички и дворове около завоя на улица "Раковски" в София. За първи път влиза в телевизионно студио на 7 години.

     - Как попадна в “Ку-Ку”?

     - С Любен Дилов, Ради Чолаков и няколко други мои колеги от ВИТИЗ решихме да направим студентско предаване на университета. Замислили го бяхме като политическо, основният проблем бе, че ни трябваше разрешение от комсомола и политическото бюро. След като го получихме, БНТ ни отпусна 1 час ефирно време. Кръстихме предаването “Ку-Ку” и то стартира.

     - Колко "Каналета" сте заснели до момента?

     - Станаха вече 290 ефира. Което ме подсеща, че скоро ще направим брой 300 - случай, който трябва да се отбележи подобаващо.

     - Имаш ли любим образ в предаването?

     - Да, хамалите, които играем с Тончо, са ми любимци. Смятам, че те са много близки до характера на българина. Българинът винаги се има за специалист по всичко. И някак си интуитивно успява да намери верния път за решаването и на най-сложните си проблеми.

     - Кое е най-незабравимото ти “Канале”?

     - Предаванията, които свързвам с невероятни изживявания, са наистина толкова много. Но най-незабравими за мен са концертите ми с “Каналето”. Във Варна имахме 30 000 души публика, в Пловдив бяха още повече - 40 000. Когато тези хора запееха в един глас заедно с мен, по цялото ми тяло пролазваха тръпки. Неописуем е мигът, в който осъзнаваш, че хората са щастливи именно заради теб.

За последен път Камен играе в театъра в постановката “Дванадесета нощ”.

     - Защо бе спряно “Каналето” през миналата година?

     - Преговаряхме с БНТ за промени на условията на работа - желаехме да ни бъде отпуснат по-голям бюджет и да получим по-добро време за излъчване. Не е тайна, че професионално направените продукти са свързани с влагането на много средства. С преговорите не стигнахме доникъде и решихме да спрем “Каналето”. Понякога някои неща просто няма смисъл да се правят. Тази година обаче и двете страни направихме някои компромиси, намерихме общ език и ето че отново го има “Каналето”.

     - Как се работи с Тончо, Марта, Виктор и всички останали от екипа?

     - Ние вече толкова много години сме заедно! Знаем си номерата и мурафетите, всички сме с чепати характери, но въпреки това работата ни е изпъстрена с приятни моменти. Спомням си случай, когато нещо много се бях нервирал, влязох в офиса на “Каналето”, блъсках вратите. Внезапно налетях на Тончо. Той ме погледна и строго каза: “Ако имаш проблеми, не ги стоварвай върху ми!”. В следващия момент и двамата избухнахме в смях. Видях себе си отстрани и осъзнах колко съм бил смешен в яда си.

     - Разкажи за участието си в българския филм “Испанска муха”?

     - За мен бе голяма тръпка да се снимам в тази продукция, особено при липсата на филмопроизводство у нас. В “Испанска муха” изиграх една от главните роли. Моят герой бе войник, който е безумно влюбен в една девойка. Докато снимахме филма, сценарият непрекъснато се променяше. Накрая се получи нещо съвсем различно от казаното ми първоначално. Адски се забавлявах! По време на снимките имаше един епизод, в който трябваше да тичам покрай самолет с пълно бойно снаряжение. След няколко дубъла вече бях страшно изморен. Явно ми бе нужна по-добра физическа подготовка.

     Имаше един случка, когато изживях нещо ужасно. Ролята ми изискваше непрекъсната работа с оръжия. Пистолетите бяха истински! Един ден точно преди снимки, взех пистолета, с който щях да играя и изпразних пълнителя. След това натиснах спусъка, като по стар войнишки навик вдигнах ръка над главата си. Стрелях нагоре. Пистолетът гръмна, явно в цевта бе заседнал патрон. Какъв ужас, ако не бях стрелял, по време на снимките можех да нараня или дори да убия някой от хората, с които работех!

     - Собственик си на телевизия “ММ”?

     - Да, но всъщност “ММ” е създадена от моя бизнес партньор Тони Танов и един негов приятел - Вихрен. Въпросният Вихрен получи зелена карта малко след създаването на телевизията и аз откупих неговия дял. За моя радост вече 6 години се занимавам с “ММ”. Много отдавна желаех да се захвана с подобно начинание. “ММ” е музикална телевизия, а за мен музиката е нещо велико. Тя е карта на времето! Слушаш Едит Пиаф и пред очите ти преминава епохата, в която е живяла. После чуваш “Продиджи” - в съзнанието ти проблясват спомени от други години, друго време.

     - Да очакваме ли нов сингъл от теб?

     - В момента заедно с “Deep Zone Project” реализираме ново хаус парче. Надявам се да го пуснем скоро. Паралелно с това подготвям 2-3 песни с “Каналето”. До края на годината ще издам сборен макси-сингъл. Жалко е, че от цялата административна работа в “ММ” не ми остава много време за музиката, която толкова обичам.

     - Продължаваш ли да играеш в театъра?

     - За голямо съжаление, не! Последната постановка, в която участвах бе “Дванадесета нощ”, сезон 98 / 99 г. Театърът ужасно ми липсва.

“Музиката е моя живот!”

     - Как прекарваш свободното си време?

     - Аз съм голям купонджия. Напоследък с приятелите ми правим като в студентските ни години - събираме се по домовете, защото малко ни писнаха дискотеките и заведенията. Обичам да чета книжки, гледам филми. Ровя се в Интернет и в последно време не излизам от сайта на БМВ - любимата ми марка автомобили. Обожавам да пътувам. Често ходя на почивка в Истанбул.

     - Кое е най-откаченото нещо, кето си правил някога?

     - О, аз съм правил много откачени неща. Едно от последните бе у дома ми, събрали се бяхме приятели. Аз живея на 6-ия етаж. Напълнихме найлонови пликове с вода и като малките деца се забавлявахме, хвърляйки водни бомби върху минувачите.

     - Твоята любима мисъл?

     - Аз любима мисъл нямам, но ще ти кажа нещо друго. От артисти човек винаги ще има нужда. Хората желаят щастие и обич, а ние им даваме по-малко и от двете!