Факти, Анализи, Коментари
   5 Октомври 2022
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Данаил Алексиев: “Изкуството се развива там, където е развито самото общество!”
Десислава Бакърджиева - 29 Юли 2004

     Талантливият художник Данаил Алексиев е на 33 години, завършил е Националната художествена академия, специалност “живопис”. През 1998 г. печели първа награда в конкурса “Аристон Декоратив”.

     Данаил Алексиев е отличен с първа награда през 2000 г. на конкурса за млади художници, организиран в столичната галерия “Леседра”. В периода 2001 -2003 г. участва в три международни и две самостоятелни изложби в галерия “Dikmayer” в Берлин.



Данаил Алексиев: “Голямата картина е по-претенциозна!”
     - Какви картини рисуваш?

     - Рисувам фигурални композиции, използвам свои перматури – подложки, които се слагат върху платното. Ползвам различни техники, акрилни бои, маслени бои. Атипично е, че напоследък използвам златни вариации, които отразяват светлината по различен начин. Тя се променя в известна степен, в зависимост от това дали е дневна или изкуствена. По този начин картините стават по-живи.
     Обичам да рисувам в големи размери, фигурите да са по-големи от нормалното, за да имат и по-голямо въздействие. На последната ми изложба се наложи да рисувам и по-малки картини, от галерията имаха такова изискване. Голямата картина е по-претенциозна, изисква доста пространство, за да се постави!

     - Как се ражда една твоя картина? Какво те вдъхновява при създаването й?

     - Различно е, понякога сядам и директно рисувам. Друг път си търся отправна композиция на компютъра, виждам как ще изглежда и след това започвам да работя. Ако ми трябва информация за нещо, търся я в Интернет – например как ще изглежда някой човек в определена поза, някое животно и след това започвам да рисувам.

     - Интересуват ли се обикновените хора от изобразително изкуство?

     - Обикновеният човек има интерес, но няма пари да си купува картини. Хората имат далеч по-належащи нужди. Изкуството се развива там, където е развито самото общество, т. е. човек ако е нахранен, облечен и удовлетворен от всичко, вече може да мисли за изкуство. В противен случай подобни неща стават много трудно.


“Изкуството се развива там, където е развито самото общество!”
     - Разкажи повече за последната си изложба в Клуба на народния представител. Как приеха творчеството ти депутатите?

     - Като всички останали хора, всеки по различен начин. Един харесва едно, друг нещо друго, трети ти се присмива или пък ти казва колко се възхищава от теб. Абсолютно нормални реакции, но ми харесва, че имаше различни отзиви. Всеки казваше по нещо, значи по един или друг начин творчеството ми им е въздействало.
     Г-н Явор Милушев сподели, че единствено не му харесва един пейзаж на Народното събрание. Попита ме защо небето е толкова мрачно и бурно над сградата. Аз му обясних, че съм я рисувал, когато слънцето залязва, тогава светлините дават контраст.

     - Има ли значение за теб, когато някои не харесва нещата ти?

     - Не. Аз събирам различни мнения, разхождайки се из залата. В Клуба на народния представител повечето хора не знаеха, че аз съм художникът и спокойно изслушвах техните мнения. Чух някой да казва: “Виж, този сигурно сънува кошмари!” Това си е негово мнение, има право да изрази каквото иска.

     - Чувстваш ли се понякога изчерпан?

     - Има и такива моменти. Но когато имам за цел да направя определен брой картини и да измисля нещо ново, аз го правя. Не седя и не чакам да ми дойде вдъхновението. То може и да не дойде с години. И обратното, мога да предизвикам самото вдъхновение да дойде!


“Мечтая да мога да се занимавам с изкуство, без да мисля за други неща!”
     “Мечтая да мога да се занимавам с изкуство, без да мисля за други неща!”

     - Не бих могъл да живея без хора около себе си, без приятелите си. Не обичам да оставам сам.

     - Какво обичаш да правиш в свободното си време?

     - Обичам да пътувам. Искам да видя Париж, Лувъра. Щатите също бих искал да посетя. Иначе из Европа доста съм обиколил.
     Обичам да се разхождам. Гледам всички филми, които излизат. Тегля ги от Интернет, понякога ходя на кино. Харесвам филми, които не са много комерсиални. Ходя и на картинг, обожавам високите скорости.

     - Каква музика слушаш?

     - Музиката е различна. Понякога слушам класика, докато рисувам. В определени моменти слушам и хаус. Преди години слушах и други стилове, но вкусът ми се променя непрекъснато.

     - Какво не би простил?

     - Мисля, че няма такова нещо. Не съм краен човек. Според мен е въпрос на време дали ще простиш нещо или не!


“Мога да предизвикам самото вдъхновение да дойде!”
     - Имат ли бъдеще интернет изданията?

     - Процентът на хората в България, които използват Интернет, е доста малък. Но всичките ми приятели ровят в Интернет за неща, които ги интересуват, аз самият не правя изключение в тази посока. Мисля, че бъдещето на Интернет е да измести доста информационни медии и не само тях, а и галерии и магазини.

     - За какво мечтаеш?

     - Мечтая да мога да се занимавам с изкуство, без да мисля за други неща. Обаче това е нещо неосъществимо на този етап, поне за мен. Познавам по-възрастни художници, които само с това се занимават. Те притежават някакви имоти, от които взимат доста големи наеми. Имат връзки в чужбина и там продават изкуството си, при тях нещата се получават. Но за млади художници като мен е много трудно, ако няма кой друг да ги издържа!

     - Какво ти е пречило и помагало в живота?

     - Помагам си сам. А какво ми пречи... Всичко ми пречи понякога, зависи в какво настроение съм. Всеки има подобни пречки и трябва да се научи да ги преодолява. Аз ги превъзмогвам най-вече с упоритост. Никога не спирам да упорствам.


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Цвети
02 Nov, 2010 | 18:14

Дани е прекрасен художник и човек. Той е първият ми учител по изобразително изкуство и дължа много на него. Благодаря ти Дани!!!


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2022 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.