Татяна Калканова е зам-председател на ПГ на НДСВ, член е на Комисията по образованието и науката и на Комисията по въпросите на гражданското общество. Родена е в Стара Загора, завършила е “българска филология”, работи в областта на лингвистиката и образованието.

Татяна Калканова: “Аз самата винаги съм разчитала на себе си и на собствените си усилия!”

     - С какво се занимавахте преди да станете народен представител?

     - През 1993-1994 г. преподавах български език и литература в американския колеж в София. Защитих докторска дисертация през 1993 г. по изключително интересна тема – кой как избира имена за децата си в София. През 1997 г. дисертацията ми бе издадена във вид на монография, която освен анализ на учебно проучване съдържа и нещо като електронен речник на имената, давани на децата в София за периода 1970-1992 г.

     През 1998-1999 г. разширих темата и спечелих проект за изследване на българските емигранти в Щатите, както и проектокурс, наречен “Българска цивилизация”. След това спечелих лекторат в “Бостън Колидж”. Преподавах курс по “българска цивилизация”, направих изследване в Бостън, натрупах много опит.

     - Как решихте да се занимавате с политика?

     - Това бе от типа решения, които човек не просто взема, те го застигат. Видях предизвикателство, получих покана от човек, на който изключително много държа. Аз бях на 7-мо място в депутатската листа на НДСВ за 24-ти МИР за София град. Влязох в Парламента, когато г-ца Любка Качакова беше избрана за зам.-министър на икономиката. В никакъв случай не съжалявам за този избор!

     - Коя е най-голямата трудност в работата Ви като народен представител?

     - Трудностите са много. Мисля, че най-голямата трудност за политиката е, че независимо от индивидуалните качества на участниците в нея, успехът зависи от колективните усилия. Политиката е колективно дело. А точно това на нас, българите, като манталитет ни е някак си чуждо. Все още не сме свикнали да работим като екип. Аз самата винаги съм разчитала на себе си и на собствените си усилия.

“Трябваше да мине време, докато открия предизвикателствата на парламентарната практика!”

     - Как преминава един Ваш ден?

     - Трябваше да мине време, докато открия предизвикателствата на парламентарната практика, законодателната инициатива, без да загърбвам и другите си задължения в района като народен представител. Смятам, че в работата в пленарната зала, работата в комисия, когато върви законопроект на второ четене, има сериозни предизвикателства. Така че работният ми ден се определя преди всичко от ангажиментите в парламента. Разбира се, гледам да сведа до минимум ангажиментите си вечер, за да бъда със семейството си. За съжаление, не винаги се получава!

     - Мислите ли, че Интернет има място в образованието?

     - Да, категорично. Това е една тема, която в момента е много актуална. Преди около два месеца имахме национален съвет на НДСВ, на който обсъждахме точно ускорената компютъризация на училищата. Много важно е не само да се вложат компютри, а и да се изградят съответните интернет връзки. Нужни са и преподаватели, които да могат да използват интерактивните методи в клас, като основни методи за обучение.

     Страшна бездна съществува по отношение на това, че няма разработен софтуер на български език, който да дава възможност да се използват компютрите за обучение по различните предмети. Все по-често вече се налага човек непрекъснато да учи и да развива себе си и за съжаление не винаги това може да се направи по традиционния начин. От години наред големи утвърдени университети в Щатите, а вече и в Европа, предлагат страшно много динамични дистанционни форми на обучение.

     Не знам защо все още не тръгват нещата, след като имаме на политическо правителствено ниво демонстрирана готовност, при това подплатена с финансови средства.

     - Какво могат да направят политиците, за да задържат младите хора в България?

     - На една от срещите ни Пат Кокс разви тезата, че политиците трябва да говорят не само с младите, а с всички, но особено с младите, за невероятните възможности, които България вече предлага и които все повече ще нарастват през следващите години, във връзка с членството ни в ЕС.

     Аз бях потресена от една анкета, публикувана в медиите. Информираните на висше ниво административни сектори в частни фирми и държавни учреждения, какво предстои в България в тяхната сфера, бяха между 3 и 5 %. Това е потресаващ факт и тук според мен е важната роля на политиците. Този нисък процент е негативен знак на нашето усилие. Би било критично, ако занапред остане същият!

“Работният ми ден се определя преди всичко от ангажиментите в парламента!”

     - Кой е най-хубавият комплимент, който сте получавала?

     - Не са много случаите, в които изобщо се получават комплименти, така че всеки един ми носи голяма радост.

     - За какво не Ви стига времето?

     - Не ми стига за много неща, които някак си са ми приоритетни и не искам да ги изоставям. От престоя си в Щатите се върнах с много материали, които стават все по-актуални – за запазването или смяната на имената. От пет години не ми стига времето да поработя над тях, все отлагам.

     - Постигнала ли сте хармония в живота си?

     - Не бих казала, а пък и би било много тъжно, ако човек изведнъж заживее с мисълта, че е изградил хармониятата в живота си. Разбира се, няма и нищо изключително нехармонично, от което да се оплача. Но така или иначе, не продължавам да търся хармонията!

     - Имате ли ли любима мисъл?

     - Да, мисъл на Ремарк: “Съвършенството е само за музеите!”