Водещата на предаването “Физиотоника” по BTV е завършила Националната спортна академия в София, специалност “гимнастика и акробатика”. Дълги години е спортувала. Работила е и в Нова телевизия, където води спортното предаване “Тонус”.

     - Откъде дойде идеята да включиш деца във “Физиотоника”?

     - Докато се занимавах с предаването “Тонус” по Нова телевизия, получавахме купища писма от зрители, които се оплакваха, че упражненията са много трудни и сложни. Всъщност за един спортист или човек, който редовно се занимава с физически натоварвания, те са много елементарни. Реших, че ако упражненията се показват от деца, хората ще могат по-пълноценно да ги възприемат. Това бе доразвито във “Физиотоника”. Признавам, че децата са ми слабост. Те винаги дават толкова свежи и интересни идеи, а и с тях се работи невероятно леко.

Във “Физиотоника” участват и деца, които показват упражнения на зрителите.

     - Липсва ли ти “Тонус”?

     - Не, не бих казала. Аз сама го спрях след 5 години живот в ефира на Нова телевизия. Сметнах, че “Тонус” изживя времето си. По-добре да прекъснеш нещо, преди то да се е изчерпало напълно.

     - С какво се занимаваше в промеждутъка между “Тонус” и “Физиотоника”?

     - Промеждутък почти не е имало. Съвсем за кратко бях инструктор във фитнес зала. Веднага след това започнах работа като спортна журналистка и водеща на предаването “Физиотоника” по BTV.

Антоанета е завършила специалността “акробатика и гимнастика”.

     - Сега продължаваш ли да спортуваш?

     - Разбира се, минимум два пъти в седмицата бягам по 5 км., без значение кое време на деня е. Преди ходех и в зали за бойни изкуства - преди всичко тренирах кикбокс, но вече не ми остава време.

     - Според теб българинът обича ли да спортува?

     - Да, мисля че обича. Фитнес залите са изключително посещавани. През тази година голям интерес има и към плуването. Много хора започнаха да тренират този спорт, тъй като при него мускулите се издължават. Фитнесът води до обратния ефект - мускулните влакна се набиват. Информацията за различните видове спортове днес е много по-богата и достъпна отпреди. Хората знаят към какво точно да се ориентират.

     - Какво изисква редовното спортуване?

     - Посещенията в спортните клубове и различните школи костват немалко финансови разходи. Ходила съм на места, където треньорите не взимат пари от децата, за да могат те да спортуват. Всяко дете може да се окаже един бъдещ медалист в дадена дисциплина. Често обаче дори и тази благотворителност не е достатъчна. Голяма част от децата не могат да си позволят да плащат транспорта, когато за да стигнат до залата, са принудени да сменят няколко трамвая.

     Все пак този, който има голямото желание да тренира, винаги намира начини да го прави. Даже карането на ролери или колело в парка е спортуване.

“Много бих желала някой ден да стана треньор в зала по гимнастика и акробатика!”

     - Би ли желала да се занимаваш с нещо друго освен телевизията?

     - Честно казано, когато не тренирам дълго време се чувствам зле. Много бих желала някой ден да стана треньор в зала по гимнастика и акробатика. В момента обаче и дума не може да става за това. Треньорите са толкова зле платени, че просто не знам как издържат. Силно се надявам това да се промени.

     - За какво мечтаеше като дете?

     - Моя голяма амбиция бяха народните танци. Учех в класно хореографско училище, но по ирония на съдбата ме изключиха в 11 клас и не успях да завърша. Качих 5 кг., а правилата в училището в това отношение бяха много строги. Години след това все още ми бе много болно.

     - Кои са любимите ти спортове?

     - Акробатиката е един от тях. Мога по цял ден да скачам на трамплина в залата. Обожавам бойните изкуства - карате, кикбокс, самбо. Не пропускам състезание, освен ако не съм страшно заета.

     - Девиз или любима мисъл?

     - Докато се катериш по стълбичката, не се главозамайвай!