Иван Кристоф, известен като Човекът-паяк, живее повече от десетилетие в Торонто, Канада. Той е номиниран за герой на Канада за 2001 г. Неговата фирма “Айгър” се занимава с опасно занятие, на което скланят малцина. Иван ремонтира покривите, алуминиевата дограма на прозорците и вертикалните стени на небостъргачите. Участва и в спасителни акции всеки път, когато го повикат за избухнал пожар или висящ на корниз самоубиец.

Иван Кристоф: “Спасявам навсякъде, при всякакви условия!”

     - С какво се сблъска в Канада, когато замина да живееш там?

     - В Канада ми направи голямо впечатление, а и ме учуди фактът, че има толкова много нещастни случай. Особено фрапиращ бе един от тях, при който на мост загинаха четирима души, паднали от люлката. В Канада спасителите се имат за много велики, но в конкретния случай не са успели да стигнат до мястото на инцидента в продължение на 30 минути. През това време една от жертвите е висяла цели 24 минути от моста, накрая човекът се е пуснал и паднал.

     - Как един българин успя да създаде отряд за бързо реагиране?

     - Наистина при пристигането ми в Канада реших, че мога да създам такъв отряд, но в началото бях доста наивен, зелен. Видях че има голям монопол на спасителните служби, голямо самочувствие и в същото време страхотна завист. Когато канадците ме видяха доброволец и то българин, дошъл да им дава акъл, не бяха много щастливи и започна една доста голяма битка. Това обаче не ми пречеше да спасявам. Единственото, което исках бе хората да знаят къде съм и да ми се обадят, ако има нужда.

     Собствениците на високите сгради повече ме подкрепиха в работата, защото при тях стават много нещастни случаи. Те имаха нужда от мен. Полицията в Канада не е, за да спасява хора, тя е за задържане на престъпници и въдворяване на обществения ред. Пожарникарите пък се правят на герои, но и те си имат своите лимити. Ако се случи пожар на висок етаж на небостъргач, пожарникарите се спускат с въжета, но нямат и елементарна подготовка за това. Самите те казват, че нямат толкова обаждания за пожари, колкото за инциденти на улицата.

     Постепенно разбраха в спасителните среди какво мога да правя! Научиха, че съм изкачвал най-високата кула в света, че мога неща, които те не могат да си позволят, дори и да искат. При мен няма никакви извинения и компромиси. Спасявам навсякъде, при всякакви условия. След време всички разбраха, че е по-добре да са с мен, отколкото срещу мен!

“Спасяването на хора е доброволно дело и в никакъв случай не трябва да се взимат пари!”

     - Привличат ли парите желаещи да се включат в отряда?

     - Аз съм стриктен, че спасяването на хора е доброволно дело и в никакъв случай не трябва да се взимат пари. Имам своя лична философия по въпроса. Иначе съм ги виждал всякакви. Веднъж едно момче, голям ентусиаст, дойде при мен и ми каза: “Аз съм навит, само че ти колко плащаш?” Такива изобщо не ми трябват, които мислят на първо място за парите. Спасителните операции не са за всеки. Много внимавам с какви хора ще работя и ги подбирам много внимателно.

     - Чувстваш ли се герой, след като спасяваш човешки животи?

     - Има моменти, когато си герой и когато се чувстваш като герой! Не може да си и двете едновременно. За геройството се замислям много по-късно, докато спасявам някого изобщо нямам време да мисля. В същото време много рядко са ми обаждали спасени от мен хора. Когато спасяваш, просто помагаш на човек, това е!

     - Разкажи ми за първата си спасителна операция?

     - Първото ми спасяване беше в един влак. Спасих едно момче от Никарагуа, което искаше да се самоубие. Приятелката му го зарязала, той се чудил какво да прави, качил се на влака. Дошъл кондукторът и му поискал билет, а момчето отвърнало, че няма билет и ще се хвърли от влака... Такава история!

     - Защо правиш екстремни неща, дори когато те не са свързани със спасяването на човешки живот?

     - Това за мен си е начин на живот. Аз така се успокоявам. Когато има хаос и паника, аз се чувствам по-спокоен, колкото и странно да звучи! Ако всичко около мен е спокойно, тогава вече започвам да се изнервям.

“Страх ме е, когато нещата излизат извън моя контрол!”

     - От какво се страхуваш?

     - Алчността, злобата. Страх ме е, когато нещата излизат извън моя контрол. Докато си вися там горе, нещо може да падне или някой би могъл да ми отреже въжето, всичко може да се случи Но в момент на опасност отреагирвам за части от секундата!

     - За какво мислиш, докато висиш?

     - Това е голяма грешка, да мислиш за нещо. Точно така се получават гафовете. Аз обаче винаги си мисля за девойки.

     Висенето - това е моят свят, моето ежедневие. Разбира се, има моменти, в които много трябва да внимаваш, но аз доста съм свикнал все пак.

     - Опитал си се да влезеш в Книгата на рекордите “Гинес”. Как ти идват луди идеи?

     - Рекордът в книгата "Гинес" го има като регистриран, но все още не е потвърден от някой политик или известна личност, както се изисква по протокол, за да стане официален.

     Иначе за мен екстремното е нещо съвсем нормално. Не издържам на баналните неща и не виждам какъв е смисълът да живееш сред баналност!

“Ако всичко около мен е спокойно, тогава вече започвам да се изнервям!”

     - Използваш помощта на компютри при катеренето и спасяването. Обичаш ли Интернет, четеш ли вестници като нашия?

     - Аз съм постоянно в Интернет. Не си спомням откога не съм си купувал обикновен вестник. Наистина използвам съвременни технологии, компютри при работата си. Най-големите съвременни производители на лаптопи като Panasonic и IBM инвестират страшно много в мен.

     - Имаш ли девиз или любима мисъл?

     - Моето мото е: “Работи умно, а не трудно!” Това ми е концепцията, затова и ползвам технологии.

     - Защо реши да направиш отряд за бързо реагиране и в България?

     - Искам всеки българин да е в безопасност, независимо дали е беден или богат. В Канада никой не те пита при инцидент имаш ли пари. Искам в България да се тръгне от нещо микро към нещо макро.

     - Липсва ли ти България?

     - Страхотно ми липсва, затова сега съм тук, за да запълня тази липса. Готов съм живота си да дам за България!