Димитър Абаджиев е роден в Омуртаг, зам-председател е на парламентарната група на ОДС. Член е на Комисията по правните въпроси, зам-председател е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Димитър Абаджиев е завършил право, история на дипломацията и международно право.

Димитър Абаджиев: “Харесва ми предизвикателството, възможността да помагаш на хората!”

     - Разкажете повече за себе си на нашите читатели.

     - Имам юридическо образование, завършил съм Софийския университет, специалност “право”. През 1996 г. специализирах в САЩ американско и международно право. Работил съм като съдия, бях председател и на съд, но дори и тогава винаги съм се интересувал от политика. По време на парламентарни избори съм бил няколко пъти председател на общинска избирателна комисия от името на СДС. Реално обаче в политиката влязох в началото на 1997 г.

     - Какви цели си поставихте, когато станахте народен предкставител?

     - Допринасянето за това в България промените да се извършват по-бързо! Това е от особена важност за младите хора, които са по-малко обременени от предишния режим. Вярвам, че каквото мога съм направил в тази област.

     - Какво Ви харесва в работата и какво не одобрявате?

     - Харесва ми предизвикателството, възможността да помагаш на хората. Също така като юрист възможността да участвам пряко в законодателния процес, в правенето на закони.

     Това, което не ми харесва, е хаосът в политиката и липсата на ясни правила. Необходимостта един политик да се занимава с хиляди неща, съвършенно различни помежду си. Това на мен ми създава дискомфорт, защото в съдийската професия е точно обратното. Тук всяка минута трябва да се прехвърляш от една тема в друга, да участваш в дебат по определен законопроект, в същото време ти се обаждат от някоя община, че трябват пари за канализация. Много различни неща, които уморяват.

“Правя компромис в случай че знам, че този компромис може да доведе до нещо добро!”

     - Имате ли добри приятели сред колегите си? Приятелски ли трябва да бъдат отношенията между политиците от различните партии?

     - Приятели имам много. А според мен не трябва задължително да са приятелски отношенията между членовете на различните партии. Трябва да има отношение по национални и стратегически въпроси. А що се отнася до управлението на страната, за нейното икономическо развитие е много важно да има различия. Защото само различията между програмите дават възможност на една страна да се развива прогресивно.

     - Има ли политик, на който се възхищавате?

     - Един от любимите ми политици почина съвсем наскоро, това бе Роналд Рейгън. Също така Маргарет Тачър, Чърчил. В България мисля, че Иван Костов наистина е политик, от който човек може да се поучи.

     - Какво правите в свободното си време?

     - Опитвам се всяка свободна минута да използвам за това, което обичам да правя най-много. Преди всичко спортувам и свиря, защото навремето се занимавах доста активно с музика. От спорта се занимавам предимно с плуване, почти всеки ден ходя да плувам.

     - Каква музика и литература харесвате и кога сте се занимавали с музика?

     - В училище и по време на студентските си години бях почти професионален музикант. Участвах в групи, имахме авторска музика, записвахме албуми. Много обичам музиката, всички по-стари стилове, някои видове класическа музика. Съвременен джаз, хард рок.

     Обичам много различна литература, но от няколко години предпочитам да чета историческа и специализирана литература, свързана с Европейския съюз, глобалните процеси, лидерството. Това са ми любимите теми за четене в момента.

“Аз съм човек, който държи на всяка цена на собственото си мнение!”

     - Политически акт ли са обвиненията срещу Стефан Софиянски?

     - Според мен по същество не са, но всяко обвинение срещу политик има и политически последици. Това трябва да се приема от политиците. Времето ще покаже доколко тези обвинения са били обосновани.

     - Каква ще е развръзката за българските медици в Либия?

     - Много ми се иска да вярвам, че развръзката ще бъде положителна. Това е един политически процес от самото начало и беше грешка, че в един момент се свали оценката за неговия политически характер. Той бе наречен криминален процес, което даде възможност на либийците да се измъкват и да твърдят, че това е просто едно наказателно дело. От самото начало бе ясно, че това е проблем на либийската държава, която не е осигурила необходимите хигиенни условия. Тя трябваше да прехвърлят вината на някой друг, защото в противен случай управлението на Либия щеше да носи отговорност пред родителите на пострадалите деца.

     Тъжно е, когато сме свидетели на такава мащабна манипулация. Тя ми напомня много силно за манипулациите по време на комунистическия период в България. Пример е трагедията в Чернобил, когато се прикриваше и се прехвърляше вината на други. Трябва да продължат да се полагат усилия, за това да се постигне максимално добро решение за нашите сънародници.

     - Лесно ли правите компромиси?

     - Правя компромис в случай че знам, че този компромис може да доведе до нещо добро. Аз съм човек, който държи на всяка цена на собственото си мнение, когато вижда че има смисъл от постигане на общо решение. Но никога не правя компромиси с идеите си. Затова и не направих компромис преди половин година, когато публично заявих, че СДС е в криза и че трябва да се предизвиква реформа. Оттогава се случиха много неща.

     - Какво е отношението Ви към Интернет?

     - Много го харесвам, той спада към съвременните технологии, които дават възможност за глобално общуване. Обичам всичко, което сваля границите между хората и държавите. Ежедневно ползвам Интернет и информацията, която предоставя. Сигурен съм, че ще стана редовен читател и на вашето издание!

     - Имат ли бъдеще интернет медиите според Вас?

     - Абсолютно, защото те са най-лесният и ненатоварващ начин за информиране на хората. Конвенционалните издания, особено за младите хора, са доста скучни и натоварващи. А човек няма желание да се натоварва с много анализи и разсъждения. Младите хора предпочитат да получават информацията по-сбито, по-бързо, защото и животът им е доста забързан!

     - Имате ли любима мисъл?

     - Един от изводите, до които достигнах напоследък е, че човек не трябва да бяга от промените в живота, защото през това време самият живот може да му избяга. В този смисъл нямам любима мисъл, защото смятам, че човек трябва да извлича поука от живота, от всичко онова, което му се случва.