Георги Манолов е професионален политолог, доцент по политологическите науки от 2003 г. От 1996 г. е доктор по политология, бил е преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски”, работил е и като журналист във вестник “Кеш”.

     Георги Манолов има две монографии зад себе си, три издания на учебник, общо над 150 публикации. Чете лекции по политология и политически маркетинг в Колежа по икономика и администрация в гр. Пловдив.

Георги Манолов: “Нашето образование не е изгубило своите автентични традиции!”

     - От колко време съществува Колежът по икономика и администрация в гр. Пловдив? Разкажете ни повече за него.

     - Колежът е най-младото висше учебно заведение в страната. Съществува от 4 ноември 2003 г., тогава се обнародва решението в Държавен вестник. Той има четири специалности: бизнес администрация, финанси, счетоводство и контрол и туризъм. Въпреки късното ни стартиране успяхме да наберем доста студенти за времето, в което проведохме кратката си кампания.

     - С какво е по-различно вашето учебно заведение от останалите?

     - При нас обучението е наистина много интересно, защото се осъществява на модулен принцип. Ние не провеждаме стандартното семестриално обучение, при което една дисциплина върви цял семестър по два или четири часа в седмицата.

     Същността на модулния принцип дава възможност на група взаимно свързани дисциплини да се изучават последователно, веднага след което излиза и съответният изпит. Това пък от своя страна дава възможност на студентите много по-добре да се подготвят. Студентите усвояват по-добре материята, която е последователно поднесена, резултатите от изпитите са повече от показателни. Всичко онова, което е свързано с приложението на модулния принцип дава своите първоначални резултати и ние ще го развиваме и по нататък. Стартът е добър, има възможности за развитие, всичко е в наши ръце!

“Студентите усвояват по-добре материята, която е последователно поднесена, резултатите от изпитите са повече от показателни!”

     - Коя беше най-голямата трудност при създаването на колежа?

     - Изключително тежката, тромава и мъчителна процедура по легитимирането на колежа. Първо бе нужна подготовка на проект за съответно училище, който е от порядък над 1000 страници. Бюрократизмът изключително много усложнява нещата. Разбира се, за да е толкова тежка процедурата, тя си има своите обективни основания. Много е силен контролът на входа, а на изхода почти го няма, а би трябвало да е обратното. Ако дойде един богат меценат от развития западен свят, решил да инвестира например 5 млн. евро за образование в България, трябва да чака 3 години за разрешение за дейност на висше учебно заведение. Кой е този, който ще заложи толкова пари! В този смисъл има много какво да се коригира в процедурата по легитимация.

     - Как оценявате образованието в Б ългария?

     - Образованието, особено в часта му висше образование, е едно от малкото добри неща, които в някаква степен се съхраниха след началото на промените. У нас младите хора, които завършват висшето си образование, не че не могат, а просто нямат поле за реална изява. Да не говоря пък за западните системи, които изобщо ги няма у нас. Но големият проблем според мен е другаде. Няма необходимите системи за оценка, както на качеството на преподавателския труд, така и на липсата на елементарни условия за развитието на научно-изследователска работа.

     Много проблеми има, но въпреки това смятам, че нашето образование не е изгубило своите автентични традиции. Другият показател е, че когато български студенти излизат в чужбина, те веднага показват своите чудесни качества.

Колежът по икономика и администрация в гр. Пловдив е най-младото висше учебно заведение в страната!”

     - Кой е най-големият проблем на частното висше учебно заведение?

     - Сега нашата система не дава възможност на частните структури да се разгърнат в един много по-широк параметър, включително и да акумулират свои средства, да изкарват свои пари чрез научно-изслредователска дейност. Един университет или колеж няма възможност да печели от своето сиво вещество. Това не дава възможност за партньорство между бизнеса и образователната структура, което е много голям проблем.

     - След като завършат образованието си, вашите възпитаници ще получат ли насока и помощ при намиране на работа?

     - Това е един изключително сериозен въпрос. Още от самото начало започнахме да работим по него, макар че в действителност сме направили едва първи кръчки. Още по време на кандидат-студентската кампания, ние изведохме план за развитие на социалната насоченост на колежа. По време на кампанията приехме около 20 % от нашите студенти по социални такси, които са с 200 лева по-малко от нормалните. Става въпрос за сираци и кандидат-студенти с безработни родители.

     През есента ще приемем няколко студенти от дома на сираци в Пловдив, които ще учат при нас безплатно три години. Искаме да дадем възможности на тези млади хора, които нямат финансовата осигуровка, да завършат своето образование. Това са няколко щрихи, които са част от стратегията на колежа, имаме и други намерения, които тепърва ще развиваме.

     - Има ли място Интернет в образованието?

     - Има, разбира се. Още не сме започнали практически да прилагаме Интернет в колежа, но работим по въпроса. Правим нов кабинет, който ще бъде оборудван до 5-ти юли най-късно и там една от основните насочености ще бъде работа с Интернет.

     - Любима мисъл?

     - “Политиците си отиват, политиката остава!”