- Разкажете ми нещо повече за себе си?

     - Лекар съм по професия. Цялата ми работа е протекла в структурите на бързата помощ. От 1994 г. нататък съм била директор на Център на спешна медицинска помощ в гр. Пазарджик. Работила съм в доболничните структури на здравеопазването. Имам специалност “обща медицина”, общопрактикуващ лекар.

     - Труден ли бе преходът за България през тези 15 години?

     - Аз мисля, че ако ги нямаше изкуствените усложнения, много по-лесно биха могли да станат нещата. Според мен всичко е въпрос на политическа воля, защото тук има народни представители с различни професии. При добро желание биха могли да се използват становища на експерти, т. е. ако всеки работи в една или няколко сфери и най-добронамерено работи в интерес на избирателите си, щеше да има някакъв ефект през тези 15 години, което на практика не се получава.
     Много е сложен този проблем, оказва се на практика, че управляващите са отделени от народа си. Мисля че не е толкова сложно да се направят нещата, стига да няма икономически интереси, които според мен объркаха цялата ситуация в държавата. Трябват повече честни хора, повече коректни хора. Честността е много важно качество, което трябва да притежава един човек, който навлиза в управлението на държавата. Отговорността също.

     - Какво Ви е разочаровало най-много в Народното събрание?

     - Аз дойдох със скромни намерения, опитах се да поработя върху някои неща - нърху спешна помощ и Закон за управление при кризи. Не срещнах желание за работа от управляващите, но бих могла да кажа, че с последния екип в Министерството на здравеопазването, като че ли малко потръгнаха нещата в спешната помощ. Разочарова ме това, че елементарни наглед неща, които съм убедена, че биха могли да се случат, на практика не се случват. Явно поради наличие на икономически интереси, защото друго не може да обясни липсата на определени действия.

     - Какво Ви кара да продължавате напред?

     - Според мен човек не трябва да се отказва. Той трябва да използва и най-малките възможности и вратички да постигне това, което е решил да прави в Народното събрание. Трябва да се използват всички варианти докрай. Не трябва да има отказване, защото някои хора само това чакат.

     - Трябва ли политикът да бъде прозрачен пред обществото?

     - Задължително! Не може 15 години да тече един криминален преход, имената на едни и същи хора да се въртят в управлението на държавата, било то в Народното събрание, било в изпълнителната власт. Да се разграби цялата държава чрез няколко големи схеми и да се говори, че няма виновни, а в същото време народът да страда и да гладува. Докато тази страница не се отвори и не се прочете докрай, нищо положително не може да се случи. Чрез прикриване и мимикрия няма да се решат проблемите, нито чрез това прегрупиране, което тече в момента. Фактически е даден стартът на новата предизборна кампания за парламентарните избори и според мен не трябва така да се правят нещата.

“В момента е налице една пасивна съпротива сред целия ни народ!”

     - Какво обичате да правите в свободното си време?

     - Аз съм човек, който не умее да се разтоварва. В свободното си време нямам светски живот и не желая да имам, защото според мен всички тези прояви са като пир по време на чума. Водя живот на един обикновен човек. Близки, приятели, срещи с хора, избиратели и така.

     - Трудно ли е за семейството на един народен представител?

     - Трудно е, разбира се. Напрежението е изключително голямо, още повече при този срив на доверие към цялата политическа система. Отговорността, която носи човек е наистина много голяма.

     - Каква музика и литература харесвате?

     - Харесвам Бонд и Ищар. Обичам да чета история и философия.

     - Склонна ли сте да прощавате?

     - Това е въпрос на характер. Добре е всеки да може да прощава и би трябвало да се прощава в името на нещо голямо. Индивидуални са нещата. Не прощавам лесно, може и да не съм права, но не прощавам лесно. Не може да се прости на политиците отношението през тези 15 години към българския народ. Каквито и нови програми за управление да се публикуват в публичното пространство, ясно е че физическите лица са едни и същи.

     - Обичате ли да пътувате?

     - Обожавам да пътувам. Аз съм човек, който много обича и да си мечтае. Мечтая да видя египетските пирамиди.

     - За какво друго мечтаете?

     - За много неща. Мечтая си всеки един от нас, който в момента участва в управлението на държавата, да може да ходи спокойно по улиците и да гледа хората в очите. Да каже пред себе си, че нещо е направил за тях. В момента е налице една пасивна съпротива сред целия ни народ, което е един комфорт и уют за управляващите, но това дълго не може да продължава.

     - Как виждате бъдещето на България?

     - Дълбоко се надявам, че нещо ще се промени. Но при тези политически схеми, които се плетят в момента, трябва по някакъв начин хората да участват по-активно в тези политически процеси. Трябва да се намери начин, а става все по-трудно, поради голямата бедност хората са се затворили в себе си.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Човек без информация нищо не може да направи. След живота и здравето, информацията според мен е най-ценното нещо. Не би могъл човек да се ориентира в процесите, които текат, не би могъл да оформи своите решения!

     - Вашата любима мисъл?

     - Не бих могла да кажа, че имам любима мисъл или девиз. Нямам нужда от някакви лозунги, които да ме водят напред!