Факти, Анализи, Коментари
   19 Ноември 2018
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

Марчо Апостолов: “Всяка една роля е предизвикателство за мен!”
Десислава Бакърджиева - 6 Май 2004

     Марчо Апостолов е солист в Национален музикален театър. Играе главно героични роли в оперетния репертоар. Едни от най-известните му участия са в спектаклите “Чардаш”, “Веселата вдовица”, мюзикълите на Донев “Исус Христос суперзвезда” и “Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и др.


Марчо Апостолов: “Личното излъчване между нас актьорите се коментира като най-важно качество за успех!”
     - От колко време играеш в Националния музикален театър? Какъв бе дебютът ти там?

     - В Музикален театър за първи път се явих през 1998 г. с постановката на “Великата неизвестна” от Супе. Режисьор бе проф. Павел Герджиков, а аз бях негов студент. Бях завършил вече, когато той ме покани за ролята на Теофил. “Великата неизвестна” е комична опера в стила на френския водевил.

     - В какви други представления играеш?

     - Дебютът ми в героична роля, каквито сега главно изпълнявам, бе в “Графиня Марица”. Това бе моя шанс да вляза в “големия репертоар”. След “Графиня Марица” дебютирах и в мюзикъл - едно от най-интересните неща, които са ми се случвали. Харесвах мюзикълите, но никога не съм очаквал, че аз ще работя в някой от тях без някаква сериозна предварителна подготовка.

     Мюзикълът се казваше “Кабаре”. След него дойдоха “Чардаш”, “Веселата вдовица”, мюзикълите на проф. Светозар Донев “Исус Христос суперзвезда” и “Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Участвах в един театрален опит на проф. Здравко Митков “Клетка за пеперуди”. Други постановки, в които съм участвал, са: “Една нощ във Венеция”, “Прилепът”, “Островът на мечтите”. Междувремено се появиха ангажименти и в операта.


“Всяка една роля е предизвикателство - и малка, и голяма, и героична, и характерна!”
     - Каква е разликата между това да пееш в опера и оперета?

     - Разлика няма, пеенето е едно и също. В операта отговорността вокално е много по-голяма! В оперетата може да не си блестящ певец, актьор или танцьор, но комплексът от всички тези качества поравно се възприема чудесно от публиката. Има едно качество, което обаче често се забравя. Това е личното излъчване, което между нас актьорите се коментира като най-важно качество за успех. Според мен и то може да се научи, ако попаднеш на подходящо място в подходящо време и с подходящи хора.

     В операта доминира изцяло пеенето. Там може да си 200 кг. и да играеш млад любовник, по когото дамите припадат. В оперетата това няма да може да се случи, хората ще започнат да се смеят.

     - Коя роля бе най-голямо предизвикателство за теб?

     - Със сигурност ролята ми в “Кабаре”. Там може да се каже, че се роди самочувствието ми, че не съм просто един актьор, а че имам талант. Аз обичам да казвам на себе си, че човекът, който направи “Кабаре” навремето ме излъга, че съм актьор и така добре ме излъга, че до ден-днешен си вярвам. Разбира се, всяка една роля е предизвикателство - и малка, и голяма, и героична, и характерна. Но мисля, че “Кабаре” си остана най-голямото предизвикателство за мен.

     - За първи път ли си на турне с Музикален театър през тази година?

     - Не, турнетата се превърнаха в част от сезона на Музикален театър. За първи път пътувах през 1999 - 2000 г. със спектакъла “Веселата вдовица”. Пътувал съм в Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Дания, Холандия, Люксембург, Япония. Във всички турнета участвам в представленията “Веселата вдовица”, “Една нощ във Венеция”, както и в концертната програма “Ах, тези жени”.

     - По какво се различава публиката в чужбина?

     - В чужбина има традиция, има голяма любов и много по-сериозно отношение към оперетата. Тя е необходимост. Докато при нас хората обичат това, което идното поколение артисти е създало като представа за оперетата. Чуждата публика възприема всеки един според това, което той прави, а у нас се казва: “Много е добър, обаче не е Видин Даскалов”.


“Мисля, че хората, които стават актьори и се качват на сцена, имат нужда от подобно нещо!”
     - Къде се чувстваш по-добре - на българска или на чужда сцена?

     - На българска, защото тук си си вкъщи, господар си, а на чужда сцена изпълняваш задача. Поне аз не съм канен в чужда продукция като артист. Ние просто си носим пиесата и я продаваме. Отиваме, изнасяме представление и целта ни е само да ни харесат. Съвсем друго е да работиш с един режисьор самостоятелно, като артист в постановка. Това съм го преживял само в България. Човек наистина си тежи на мястото!

     - Какво харесваш най-много в работата си?

     - Че я имам. Работя това, което съм искал. Мисля, че хората, които стават актьори и се качват на сцена, имат нужда от подобно нещо. Удовлетворяват някакъв нагон в себе си, живеейки на сцената. Аз съм много щастлив, че мога да задоволя тази моя нужда.

     Живият контакт е най-забавното нещо в представленията, кара да ври и кипи нещо в теб. Може би затова всички оставаме в театъра въпреки малките заплати. Иначе има много неща, които не ми допадат, главно в стила на българското мислене. Ние можем да говорим за това, което не харесваме, от сутрин до вечер, а за това какво харесваме ще мислим много дълго време, за да кажем две приказки.

     - Обичаш ли друга музика освен класическата?

     - Изключително много харесвам народна музика, но преди всичко автентичния фолклор. Не познавам работата на съвременните изпълнители, спрял съм дотам, докъдето съм се образовал. Любимият ми предмет като студент по музика беше фолклора.

     Страшно харесвам негърска музика, там са най-хубавите гласове. Обожавам Стинг. Обичам музика, в която има глас, което не означава, че припадам по фолк дивите.

     - Как прекарваш свободното си време?

     - Ужасното е, че от няколко години не излизам от Интернет. Но страшно обичам да се виждам с приятели, да се разхождаме, да коментираме. Едно от любимите ми неща е да разговарям за обекти на изкуството - спектакли, картини, събития. Обичам да ходя на опера. В последните години се увлякох по интериорен дизайн. До ден-днешен не съм спрял да променям жилището си, непрекъснато търся нови решения!


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Силвия Колева
21 Jan, 2011 | 10:58

Снощи гледах "Прилепът". Възхитена съм от Марчо Апостолов, както и от цялата трупа. Да играеш така пред салон, който е наполовина празен! Това е истинският актьор! Човек забравя действителността и грижите си и потъва в приказния свят на музиката и сюжета. Подобно нещо е възможно само в Оперетата - най-великия театър в България, който съхранява българския дух и дава надежда на хората... Благодаря Ви, господин Апостолов! Благодаря и на г-жа Кънева, на всички актьори, в това число - хора и балета! Дано този театър винаги съществува. той е гаранция, че България я има и показва другото лице на българина - веселото и оптимистичното. Такива сме - само да ни дадат малко шанс!

desi
08 Jul, 2009 | 02:54

za men martho apostolov e edin pricazen geroi do koito yspiax da se dokosna v realnostta cialoto semeistvo pritejava osoben thar neprinydenost i polojitelno izlathvane

lora ilieva
07 Jun, 2008 | 10:28

Mnogo sum vpe4atlena Mar4o e edin ot lubimite mi artisti i mnogo go haresvam s neturpenie o4akvam da dojde predstavlenieto mu toj e strahoten i mnogo mil i lu4ezaren!


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително