Галя Будева е водеща на предаването “На кафе” по Нова телевизия. Вече три години и половина тя кани зрителите “на кафе” всяка сутрин. Гала започва кариерата си от телевизионната игра ”Невада”, с водещ Къци Вапцаров.

“Зад мен стоят много хора и всички те работят от сутрин до вечер, за да стават добре нещата!”

     - Как върви подготовката на предаването “На кафе”, как подбирате темите и гостите си?

     - Заслугата е на целия екип, заедно подготвяме предаването, аз съм по-скоро лицето на “На кафе”. Зад мен стоят много хора и всички те работят от сутрин до вечер, за да стават добре нещата. Екипът ни се състои от десетина човека, всеки предлага по нещо и така подбираме темите. Има случаи, в които въобще не знам какво са подготвили колегите ми, защото не съм била в редакцията. Имаме си обаче пълно доверие един на друг и аз знам, че хората до мен перфектно са си свършили работата. Иначе “На кафе” се готви за две седмици напред, в които аз знам кой ще ми бъде на гости и какво ще се случи.

     - Трудно ли е да се прави предаване?

     - Много трудно, особено такъв тип предаване. Три часа всеки ден трябва да бъдеш различен и интересен. Трудностите са от всякакво естество. Трябва да комбинираш подходящи гости, интересни теми в рубриките. Сценаристи са ни само две момичета.

““На кафе” е нарицателно за среща с хора, с които ти е приятно да седнеш, да поговориш, да се посмееш, пък ако трябва дори да си поплачеш!”

     - Как се роди името?

     - Пак заедно с екипа го измислихме. Когато трябваше да решим как ще се казва предаването ни, се събрахме и решихме, че името трябва да се върти около кафето. Избрахме “На кафе”, защото в България изразът “отивам на кафе” е станал нарицателно за среща. Отиваш да си полафиш с някого, може въобще да не пиете кафе, може да пиете бира! “На кафе” е нарицателно за среща с хора, с които ти е приятно да седнеш, да поговориш, да се посмееш, пък ако трябва дори да си поплачеш.

     - Екипът ти те изненада за рождения ден с една екскурзия до Венеция. Какво те впечатли най-много там?

     - Това е най-хубавият подарък, който ми е правен някога за рожден ден. Беше страхотна изненада, много ме трогнаха колегите ми. Впечатли ме самата Венеция, островчетата край града. Аз бях там точно по време на фестивала през месец февруари, видях неща, които хора, ходили повече пъти от мен във Венеция, не са имали възможността да видят. Всичко е впечатляващо, уникален град. Не е нещо, което може да се разкаже!

“Може би във всяка професия има специфични неща, с които човек трябва да успее да се пребори!”

     - Сигурно има дни, в които си уморена или не си в настроение. Как заставаш пред камерата, без да показваш това?

     - Да, има много такива дни. Неименуемо е. Не знам как успявам, това е част от работата. Може би във всяка професия има специфични неща, с които човек трябва да успее да се пребори. Така и аз трябва да скрия тъмните кръгове под очите, ако съм уморена. Не трябва да показвам, че съм тъжна или имам проблеми.

     Нямам някаква специална техника. Някак си се чувствам на друго място, когато застана пред камерата. Като че ли се откъсвам от всичко останало през тези 3 часа, но след това мога да рухна и да се чувствам отново зле. Просто се мобилизирам.

     - За какво не ти стига свободното време?

     - За много неща не ми стига. Аз не мога да си организирам добре свободното време. Предпочитам да се наспя, защото ако има нещо, което ми липсва най-много, то това е сънят. Аз съм човек, който има нужда от много сън. Винаги съм обичала да си лягам рано и да ставам късно.

     Когато имам мъничко свободно време и проспя голяма част от него, след това започвам да съжалявам, че съм го пропиляла, вместо да направя нещо, за което също нямам време. Иначе обичам да пътувам, да се разхождам. Обожавам да се занимавам с дъщеря ми Мари, която е на 7 години.

     - Каква музика харесваш? Обичаш ли киното?

     - Когато съм у дома, рядко се сещам да си пусна музика. Телевизорът обаче постоянно работи, звукът е спрян и той е като фон. Това сигурно е професионална деформация. Хем се уморявам от телевизия, хем вкъщи съм постоянно с дистанционното! Обичам киното. Може би от всички изкуства най-много обичам него.

     - Какво може да покачи адреналина ти?

     - Неприятно да го покачи може всичко екстремно. Не обичам такива спортове или изживявания. Иначе много неща покачват приятно адреналина ми. Например всичко, което дъщеря ми прави и открива. За нея това са удивителни нови неща!

“В известен смисъл съм постигнала детската си мечта. Имам своята сцена!”

     - Постигна ли детската си мечта?

     - От времето, когато не си спомням мечтите си, майка ми твърди, че съм мечтала да стана цветарка. Не знам защо съм желала точно това. От времето, което вече помня, със сигурност исках да съм на сцена. Все се опитвах нещо да пея, да рецитирам. Обличах на майка ми роклите, непрекъснато се кипрех. Такива неща. В известен смисъл съм постигнала детската си мечта. Имам своята сцена.

     - Какво ти е пречило и помагало в живота?

     - Пречило ми е това, че не съм амбициозен човек. Постигнала съм неща, които сега си мисля, че ако бях по-амбициозна по-рано щях да постигна. А какво ми е помагало, не знам. Мисля, че Господ ми е помагал. Аз съм вярващ човек и мисля, че Бог ми е помагал във всичко и че ме пази от лоши неща.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - Не, никога не съм имала. Девизи, максими и такива неща не са ме ръководели. Имам си своите мисли и те са ми достатъчни!