Факти, Анализи, Коментари
   30 Януари 2023
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Кирил Милчев: “Народният представител трябва да умее да прави компромиси!”
Десислава Бакърджиева - 15 Април 2004

     Кирил Милчев е народен представител от парламентарната група на НДСВ. Роден е във Вакарел, писател е, зам.-председател е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Кирил Милчев е член и на Комисията по медиите. Главен редактор е на списание “Нато и България”.


Кирил Милчев: “Обичта е едно всекидневие, но любовта е истинското предизвикателство!”
     - Как решихте да се занимавате с политика?

     - В политиката влязох случайно през 1989 г., първо покрай “Екогласност”, после покрай “Зелената партия”, и Консервативната екологична партия. Партии, които бяха в коалицията на СДС. И така, с голямата надежда, която носеше СДС, се озовах в София. Бях поканен като експерт в 36-то Народно събрание. Още същата година започнах работа като прессъветник в централата на Раковски 134 и работех в един кабинет с Надежда Михайлова до 1995 г. След това заминах за Щатите на специализация. През 1998 г. работех в Министерството на отбраната. Последната ми работа преди да стана народен представител беше секретар на община “Надежда” в София.

     - Разкажете повече за списанието, в което работите?

     - Списанието “Нато и България”, на което съм главен редактор на обществени начала, започна да излиза още по времето, когато работех в Министерството на отбраната. Тогава хората, които издаваха списанията “Криле”, “Оръжие” ме потърсиха и се роди идеята за едно такова списание. То тръгна много трудно, по времето на 38-то Народно събрание бяха поканили като главен редактор Стоян Райчевски. Списанието се финансираше изцяло само от външни фактори, от частни инициативни реклами. Даже по едно време беше спряло. Когато станах народен представител, аз се свързах с издателите и предложих отново да направим такова списание. Знаех, че то ще е необходимо, както по време на срещата в Прага, така и сега в този момент. Списанието се занимава с темите за Нато и България и дава трибуна за изказване на висши офицери.

     - Промени ли се по някакъв начин живота ви, след като станахте народен представител?

     - По принцип хората имат много проблеми. Когато правя приемни дни, те идват при мен с доста жалби. Оказа се, че очакването, че народният представител има изключителни правомощия, за да реши тези проблеми, не отговаря на истината. Но аз винаги съм опитвал да направя колкото се може повече. Що се касае до моя живот, той се промени в такъв смисъл, че изведнъж от човек, който повече обичаше в самота да пише и да твори, аз се превърнах в автор на 17 книги. Всъщност фактът, че получавам по-висока заплата като народен представител, ми даде възможност да реализирам някои от творческите си проекти.

     - Какви книги сте написал?

     - Първата ми книга излезе през 1991 г., казва се “Кесийка от пергаментови ръкописи” и е роман. Издадох още няколко романа, сборник от разкази, включително и разкази от Америка, както и много философски есета, разработки по философия. Сега съм пред издаването на монография, върху която работя от доста време, тя ще се казва “Битие и съдба”. Пиша в широка сфера, от художествената литература до научните философски разработки.

     - Как виждате бъдещето си? С какво мислите, че ще се занимавате след 10 години?

     - По принцип човек не трябва да си прави големи планове, това е свързано и с нормалното отношение към живота. А пък и когато не си правиш планове и живееш по пътеката, по която си поел, нещата като че ли стават от само себе си. От тази гледна точка, смятам, че издигането ми сега от 60 мои колеги за омбудсман е нещо, което ми пасва. То е свързано с предизвикателството за учредяването на тази европейска институция в България. Дали това ще стане или не, бъдещето скоро ще покаже!

     - Кога сте склонен да направите компромис?

     - В началото не правех компромиси, но напоследък нещата се промениха. По принцип трябва да се правят компромиси, колкото и това да наранява човек и да му смъква самочувствието. Опитвам се да балансирам в “златната среда”, ако мога така да се изразя.


“Тероризмът е истинско бедствие, той води до това, че човек презира и собствения си живот и живота на другите!”
     - Какво ви зарежда с енергия?

     - Писането и любовта. Нещaта, които се усещат с духовно начало. Любовта, когато трябва да я намериш. Обичта е едно всекидневие, случва се често между хората, но любовта е истинското предизвикателство.

     - Кои са нещата, които ненавиждате?

     - Ненавиждам предателството и измяната. Лъжата просто ме изкарва от равновесие. Все пак и предателството, и измяната могат да бъдат тълкувани по различен начин, но лъжата като че ли няма как да бъде тълкувана по друг начин освен като лъжа.

     - Как може да бъде спрян световният тероризъм?

     - Няма рецепти за всички неща. Наскоро четох една книга на Чомски, където той пише, че идеята за справедливата война и тероризма много си приличат. Под справедлива война той термин, въведен последните няколко години, който визира факта, че под името на някакви определени цели се води една война, която също дава жертви. Смятам, че е много трудно хората да уеднаквят ценностите си и това е повече проблем на едно духовно възраждане между нациите.

     От тази гледна точка за мен тероризмът е истинско бедствие, той довежда до това, че човек презира и собствения си живот и живота на другите в името на някаква идея. Не мога да разбера как може ценностите на човешката природа да не бъдат усвоявани, за да стане човек една пълноценна личност, а идеите да имат такова влияние върху човека, че да го довеждат дори до убийство и самоубийство.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Любимата ми мисъл е на Конфуций: “Избери си работа, която обичаш и цял живот няма да ти се наложи да работиш нито ден!”


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.