Популярната българска певица Ани Лозанова е родена в Берлин на една дата с Майкъл Джексън. Тя пее в “Суингинг Хол” и “Бекстейдж” всяка седмица и прави мускули във фитнеса. Дебютният й албум “Огледало” е може би най-важният български женски албум от последните години.      

Ани Лозанова: “В чужбина публиката е много отворена, отива на шоупрограма, за да се забавлява!”

     - Ани, разкажи ни за последните си изяви.

     - Напоследък пея в столични клубове, наблягам и на частни партита. Още изглежда не е дошло моето време да участвам в големи концерти. Скоро пях на един такъв обаче, той бе под мотото “Да сме коректни на пътя”, организира го Петя Буюклиева и действително се получи много хубав концерт.

     - Какво ти предстои оттук нататък?

     - Подготвям нова песен, ще я продуцира фирма “Мусаши”. В живота ми се приплетоха музиката и спорта и е логично хората, с които работя в областта на спорта да направят нещо за мене, за да мога да се развивам в музиката. Ще има и клип, който ще е заснет в залата за бодибилдинг. Смятам че ще се получи нещо изключително добро!

     - Защо издаде дебютния си албум след 11 години музикална кариера? Какво те спираше?

     - Първата си песен записах, когато щях да участвам в “Златния орфей”. Това беше 1987 г., песента се казваше “Танцувай сама”. Тя влезе в албума ми “Огледало”, който издадох преди две години. Действително мина страшно много време, докато издам албума, защото междувременно реших и да попътувам. Три години подред аз пътувах и работех като певица в шоупрограма на туристически кораби. Беше много интересна работа.
     Хората, които са слушали “Огледало” сигурно са почувствали стиловите разлики между песните. Но човек се променя, в крайна сметка съм издавала този албум, докато растях. С всяка изминала година съм се развивала. Следващия ми албум обаче ще бъде в един стил.

     - Различна ли е публиката в чужбина?

     - Туристическите кораби пътуваха до Египет, Израел, гръцките острови, Италия, Либия. Видях свят и света видя мен. Публиката беше смесена. Имаше много гърци, немци, канадци, американци, скандинавци, разнородна публика. Най-готини сякаш бяха хората с по-топла кръв - аржентинци, испанци. Те бяха най-бурната публика.;
     Това, което ми направи впечатление бе, че всички чужденци ме оприличаваха с Шер. Явно имам някаква прилика с нея, мога успешно и да я имитирам. Вече като запея Шер става страшно. Постоянно ме наричаха Шер и ми дойде до гуша. Не обичам да ме сравняват, защото си държа на името и на стила.
     В чужбина публиката е много отворена, отива на шоупрограма, за да се забавлява, за да пие едно питие и да слуша готина музика и да ръкопляска на това, което вижда. Хората отиват, за да се радват, а не отиват, за да търсят кусури. Това може би е основната разлика. Макар че напоследък в българските клубове съм забелязала, че хората се открехват. Вече не ги е срам да танцуват и да се забавляват.

“Албумът ми “Огледало” е съставен от песни в различни стилове, различна е и музиката, която харесвам!”

     - Как получи поканата да се снимаш в “Плейбой”?

     - Бяха ми дадени два дни да премисля как стоят нещата. Поканата я получих чрез “Орфей Мюзик”, не бе директно отправена към мен. Компанията ми каза, че има вероятност да ме снимат за “Плейбой” и ме попитаха какво мисля по въпроса. Дадоха ми време да си помисля събота и неделя. Аз събота и неделя въобще не мислих и в понеделник директно казах “да”.
     Това бе една стъпка, която ми донесе плюсове. Разглеждам го като нещо позитивно, имах нужда от такова разкрепостяване. Освобождаване от задръжките!

     - Как се почувства, след като се видя на корицата на списанието по уличните репове?

     - Първият път се видях на едно кръстовище. Един продавач на списания и вестници размахваше “Плейбой” с мен на корицата, почувствах се готино. Това беше 7-ми брой, тепърва “Плейбой” нашумяваше и хората наистина се впечатляваха от това, което вмиждаха на първата корица..

     - Как започна да се занимаваш с фитнес?

     - За първи път влязох в зала в 11-ти клас. Отидох абсолютно неорентирана. Заведе ме една моя приятелка, която тежи два пъти колкото мен Аз съм 60 кг. Видях някакви мъже-глигани, които пръхтят, пъшкат, хвърлят тежести и си казах “Леле, тук не е за мен!”. Аз тогава бях едно невинно крехко създание. Обаче не знам какво ми стана, след първата тренировка се почувствах много добре, повторих и потретих, стана ми хоби завинаги.
     Освен хоби това се превърна и в нещо, с което се занимавам професионално. Преминах през една страхотна метаморфоза. Мисля че много хора могат да постигнат физиката, която желаят.

     - Каква музика харесваш?

     - Албумът ми “Огледало” е съставен от песни в различни стилове, различна е и музиката, която харесвам. На първо място за мене от изпълнителите е Принс, обожавам го. За съжаление, от новата музика няма нещо, което да ме грабне.

     - Какво покачва адреналина ти?

     - Нещо, което не съм правила. Предизвикателствата, високите скорости. Слизането в пещера, което ми се случи миналата година и още ми държи. Предполагам, че ще си вдигна адреналина след онзи бънджи скок, за който мечтая. Не съм сигурна дали ще се престраша. Но такива неща ми вдигат адреналина.

     - Каква беше детската ти мечта?

     - Исках да стана актриса, но постепенно се разубедих, защото видях, че аз в живота не мога да играя, камо ли на сцената. Но не съм много далече от това, пак е свързано със сцената.

“Няма певец по-голям от песента!”

     -Какво мислиш за интернет медиите?

     - Масови, достъпни и съдържат информация, която си заслужава. Интересно ми е!

     - Кажи мисъл, която харесваш.

     - Има мисъл, която съм написала в албума си и тя гласи: “Няма певец по-голям от песента”. Аз се подчинявам на песента, не я подчинявам на себе си!

     -Кои са нещата, които ненавиждаш?

     - Мързел, лентяйство, висене по кафетата. Не че го ненавиждам, просто ми е неприятно да виждам млади хора, които си губят времето, което и без това бързо минава.