Владислав Костов е народен представител, член на ПГ на ОДС. Роден е в София, работи в областта на земеделието. Владислав Костов е член на Комисията по земеделието и горите, както и на Комисията за борба с корупцията.

Владислав Костов: “В основата си една политическа сила трябва да отстоява принципите си!”

     - Какви бяха първите ви стъпки в политиката?

     - Никога не съм предполагал, че ще стана политик. Когато започна сриването на комунистическата система, почувствах вътрешен подтик. Като че до този момент беше подтискано нещо вътре в мен.

     Бях член на земеделския съюз, една част от него се отдели като БЗНС “Никола Петков”. Тя влезе в СДС и така започнах да работя за тази партия. През 1992 г. бях зам. - министър на земеделието в първото демократично правителство на Филип Димитров. През 1994 г. влязох в 37-то Народно събрание, после в 38-то, а сега съм в 39-то. Вече може би се квалифицирах като политик и се преквалифицирах и в гражданската си професия.

     - Какъв е Владислав Костов извън Народното събрание?

     - Обикновен човек съм не само извън, но и в Народното събрание. Мисля, че не съм се деформирал професионално.

     - Лесно ли се вбесявате при работата си в Парламента?

     - Не, защото първо премислям нещата. Когато бях за първи път народен представител, имаше неща, които повече ме вбесяваха. Сега виждам, че някои от тях са просто рутинна практика. Не винаги изявата на някой политик е истинска. По-скоро представлява някаква поза, целяща да създаде впечатление извън Парламента, а не в него. Разбира се, има известна доза съблюдаване с това, че се излъчват дебатите.

     В основата си една политическа сила трябва да отстоява принципите си. И то да ги отстоява непрекъснато и да не прави компромиси с тях. Говоря за сериозна политическа сила, кото смята да има бъдеще и политически живот. За съжаление партии, които влизат в парламента, много често не отстояват обещанието си или платформата, с която са привлекли определени избиратели. Това ги прави неустойчиви политически формации и те постепенно губят доверие и изчезват от политическата сцена.

     - Имате ли някакво увлечение?

     - Имам дефицит от свободно време, но притежавам много богата библиотека. Обичам да чета мемоаристика и историческа литература. Обожавам симфоничнита музика, имам сериозна дискография. Когато ми остане свободно време с удоволствие слушам музика. Обичам туризма. Семейството си. Човешки неща.

     - Разкажете нещо за семейството ви.

     - Имам син. Той завърши право. Имам и една внучка. Носи хубавото име Владислава. Да са живи и здрави!

“В професионален и личен план съм постигнал равоновесие!”

     - Как може да бъде спрян световният тероризъм?

     - Първото нещо, което според мен трябва да се направи е да се обединят всички разумни хора по света, всички демократични държави да се включат в борбата с това световно зло. Това е нещо невероятно, нещо на което не се знае откъде идва генезисът му.

     Никоя кауза не може да се оправдае с убийството на невинни хора. Това, което се случи в Испания бе ужасно, загинаха четирима българи. Проблемът с тероризма е много сериозен. Хората в много страни не го осъзнават, всеки мисли, че се намира далече от тероризма. А той е зло, което не познава граници!

     - Какво не успяхте да постигнете?

     - Сигурно това, което не съм успял да постигна е много повече от постигнатото. Все пак човек не бива да става максималист. В професионален и личен план съм постигнал равоновесие, съществуване, което ме задоволява.

     - Има ли място хуморът в политиката?

     - О, да, разбира се! Аз по начало съм човек, който обича да се шегува. Хуморът спасява хората. Да гледам на работата в Парламента от хумористичната й страна е добре, стига отношението да не се променя към несериозно.

     - Какво ви кара да продължавате напред?

     - Очевидно някакво вътрешно усещане. Човек трябва да върви напред. Всеки има трудни моменти, но не трябва да се обезсърчава. Подобно нещо не мога да възприема.

     - Живеете ли с миналото?

     - Човек с възрастта натрупва много спомени. Тази година ще навърша 70 години. Помня по-хубавите неща в живота, за лошите гледам да не се сещам. Иначе нещата от миналото съдържат поука. За да не се повтарят грешка, да може човек да се поучи от тях и да предаде опита си на по-младите.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Това е нещо толкова необятно, цял един космос. Интернет е бъдещето и настоящето. Не съм и предполагал, че може да съществува нещо толкова велико, което предлага невероятни възможности. Младите хора са изключително обогатени от интернет.

     - Имате ли девиз?

     - “Никога не се отчайвай, върви напред, животът продължава!”