Известният пловдивски фотограф Стилиян Василев признава, че изкуството заема най-важно място в живота му. Стилиян Василев води курсове по фотография, занимава се и с организирането на джаз срещи. Запален е по ретроавтомобилите.

Стилиян Василев: “Пловдив си е град на художници, бих казал и на фотографи!”

     - Разкажи ми с какво се занимаваш в момента?

     - От 2-3 години в Дома на техниката в Пловдив с агенция “Бизнес” провеждаме за всеки желаещ курсове за начинаещи и напреднали. Курсовете траят по няколко месеца и съдържат доста богата програма. Стремя се те да бъдат колкото се може по-интересни. Освен че хората трябва да бъдат запалени по фотографията, тя трябва да им върши и работа. Всеки курс завършва с изложба. Навремето имаше къща на фотографията в Стария град, там правехме изложби, но тя вече не се използва за тази цел. Домът на техниката е доста гостоприемен и засега тук организираме изложбите си.

     - Много изложби ли си правил?

     - Почти всеки месец трябва да излагаме картините си, по-рано беше така. На всеки курс правехме и самостоятелни изложби. В момента обаче мястото, където окачваме картините, е променено като конструкция. Трябва да направим ново осветление и нова остановка за окачване на самите картини, за да изглежда по-красиво. За това и за момента изложби няма.

     - Коя беше последната изложба, която посети?

     - Последната, която посетих, бе в София на Джери Шарсбърг. Тя стоя само пет дена, след което той си замина за Щатите. Беше много любопитно изживяване за мен. Изложбата бе организирана в Министерството на културата.

     - От колко години се занимаваш с фотография?

     - Още от ученик. След това, когато учих в електротехникума, вече бях много напреднал във фотографията. От първи курс започнах да се занимавам и с кино. Фотографията винаги е била нещо интимно за мен, нещо много лично. Тя е по-достъпна от киното, което е прекалено скъпо изкуство. Въпреки че и фотографията въобще не е евтина.

     - Разкажи повече за джаз срещите, които организираш.

     - От 2-3 седмици всяка неделя в ресторант “Олимпик” организираме джаз срещи. Домакин е Огнян Видев. Всеки път има различни гости. Идеята е това да стане неделна традиция за любителите на джаза. Естествено, за откриването поканихме “Бели, зелени, червени”, които са първият български професионален джаз състав, чествахме 35-тата им годишнина.

     Работим и с балета на Пловдивската опера. Идеята е да направим нещо в стила на немското вариете от 30-те години. Да има балет, музика и скечове с водещ. Онази атмосфера много ми харесва, признавам!

“Фотографията винаги е била нещо интимно за мен, нещо много лично!”

     - Лансираш и млади изпълнители?

     - Да, защото използвам контактите с колеги, които, разбира се, работят в София. Пловдив си е град на художници, бих казал и на фотографи. Тук трябваше да бъде средището на едно професионално сдружение - асоциацията на професионалните фотографи. Но докато ние го измъдрим, София пак взе превес. Харесвам си Пловдив, малко по-бавничко се живее тук, но съответства на моя темперамент.

     - Всеки ли може да стане фотограф?

     - Фотографията е изобразително изкуство. Човек трябва да носи в себе си желанието за пластичност, усещането за пространство, за време. Във фотографията остава запечатан мигът, откъс от реалното пространство. Но дали от някой ще стане фотограф, зависи от самия него.

     - Какво обичаш да правиш в свободното си време?

     - Продължавам да чета много, винаги съм го правил с най-голямо удоволствие. Естествено като професионалист гледам и доста телевизия, но селективно. Имам и друга страст - автомобилите. Малко скъпо излезе любовта ми към тях, защото преживях тежка катастрофа. Но си падам по ретроавтомобилите. Имам няколко и ми се иска в Пловдив да си направим един музей на ретроавтомобилите.

     - Любимата ти музика, филмите, които харесваш?

     - Джазът е любимата музика. Много по-рядко вече ходя на кино и театър. С носталгия си спомням истинските киносалони. Сега залите са толкова малки, доста ми е трудно да гледам. Не спазват технически параметри, а децибелите на звука са толкова силни, че ми е трудно и да слушам. По-лесно ми е вкъщи на видео, имам видеостена. Но остана носталгията по киното.

“Човек трябва да носи в себе си желанието за пластичност, усещането за пространство, за време.”

     - Какво не успя да постигнеш?

     - О, сигурно много неща! Толкова много филми исках да заснема на различни теми. Разбира се, аз се занимавах с документално кино. Филмите бяха и научно-технически и рекламни. Удоволствие бе да снимам видеоклипове.

     - Как преодоляваш трудните моменти?

     - Аз съм философ, с много здрава психика. Много неща ми се случиха в живота. Има една китайска клетва: “Да живееш във времена на промени дано!” Аз живея в много динамични и интересни времена. От глобална гледна точка тези промени провокират развитието на цели народи. Не знам какво ще стане при нас, ние сме много особени.

     - Какво може да покачи адреналина ти?

     - Много неща. Мисля че съм запазил чувствителността си към света като цяло!

     - Имаш ли любима мисъл?

     - На млади години имах девизи и позиви, които следвах. Сега смятам, че нещата са толкова разнообразни, че няма как да се вкарат в една мисъл, дори и да е обобщаваща. Всяко нещо си е интересно само по себе си!