- Как се насочихте към правото?

     - Може би по наследство. Баща ми завърши право, но не беше юрист, стана дипломат. Имаше много книги, до ден-днешен притежава богата юридическа библиотека. Може би това ми е повлияло. Още в края на четвърти курс обаче реших да не практикувам като юрист. Разочаровах се от едно дело за блудство. Много емоционално взех решението си.

     - Как решихте да се занимавате с политика?

     - Исках го още от малък. Избраха ме за отряден председател. Много добре се справих и оттам тръгна. Винаги съм се занимавал с обществена дейност.

     - Какво харесвате в работата си?

     - Много малко неща. По принцип ми харесват реализациите, но у нас всичко става толкова бавно, ужасно трудно и с много съпротива. Даже не можем да го усетим. Но в крайна сметка България е това, което съм си представял през 90-та година. И в този смисъл претендирам, че съм един от политиците у нас, които са имали последователна позиция през всичките тези 14 години. Това ми е коствало в левицата някои конфликти и спорове.

     - Каква музика обичате?

     - Слушам Радио 1, това е музиката, която обичам. Класическият стил в популярната музика. “Дийп Пърпъл” беше моята група на времето. Не бих казал, че имам любими групи, но това е стилът ми.

     - Литературата, която обичате?

     - За съжаление художествената литература в последните 15 години за мен отстъпи тотално място на професионалната. Любими книги, които съм прочел през миналата година, са 90 % главно политологически или свързани с работата ми. Умберто Еко е авторът, който в момента ми харесва.

Николай Камов е и член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

     - Какво обичате да правите в свободното си време?

     - Да карам ски през зимата. Да играя тенис през лятото. Туризмът за мен също представлява доста активно занимание. Гледам всяка седмица поне по един ден да отделям за това. През последната година активно работя и с компютър.

     - А някакво хоби?

     - Ами това са хобитата. Снимам много, почти всичко, свързано с деца. Събирал съм като всички момчета марки, монети, кибрити. По-интересното ми увлечение беше авиомоделизма. Даже съм бил вицешампион за средношколци в София. Става въпрос за авиомоделизма в неговия състезателен вариант. Не тези модели на стари плавателни съдове, при които се изисква много труд, 7 или 8 години. Нямам това търпение. Обичам бързите резултати.

     - Разкажете ми за семейството си?

     - Съпругата ми е приятелка от училище. Разделихме се, тя беше дълго време в чужбина. След това се събрахме отново като студенти в края на следването. Децата ми пораснаха. Синът ми следва политология, това не е мое внушение, уточнявам веднага. Дъщеря ми още е ученичка. Вече не можем да прекарваме толкова време заедно, колкото по-рано.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Интернет за мен е всичко! Искаме или не, а аз искам, интернет променя живота ни по начин, по който малко хора могат да си представят. Макар че си купувам вестник “Сега”, виждам, че аз съм го прочел още вечерта в интернет. За мен интернет в политическия смисъл е нещо много конкретно. Внесъл съм едно предложение за електронно правителство, но то още не е намерило място в дневния ред. За първи път видях интернет вестник в Люксембург. Бившият главен преговарящ на Финландия извади един сензационен апарат NOKIA, с вграден мини компютър. Прочете финландските вестници и каза: “Ето това е бъдещето!”. Приветствам това, че съществува вашата медия и това бъдеще.

     - Любима мисъл?

     - Най-често си спомням една латинска сентенция “Бързай бавно!”, спрямо която се и ръководя. В България неща, които трябваше да станат много отдавна, станаха за 14 години. Така и самата България бърза бавно!