- Разкажете с какво се занимавахте преди да станете депутат?

     - Около 10 години съм работила в телевизия. Шест-седем години бях в Националната телевизия, най-напред в “Ефир 2”, след това в “Канал 1”, след което работих в телевизия “Евроком”.

     - Как попаднахте в медиите?

     - Още докато бях студентка, бях поканена на конкурс в бившата Чехословакия. Получих покана за работа в италианската телевизия “Rai 2”. По-късно бях поканена в предаването на Сашо Диков “Маратон”. Така в спортна редакция стартира телевизионната ми кариера в България. Последва предаване, което водих самостоятелно - “Тела в движение”. После дойдоха “Звезди в ефира” и “Стил, стилисимо”.

     - Липсва ли ви телевизията?

     - Мислех че ще ми липсва. Оказа се обаче, че когато човек открие някакви други приоритети, тази липса по някакъв начин се запълва. Така че на този етап не усещам някаква празнота. Доста съм ангажирана, за да имам време да мисля какво ми липсва и какво не. Удовлетворена съм от това, с което се занимавам.

     -Каква сте извън Народното събрание?

     - Не съм се променила. Това го казвам не само аз, а и моите близки и приятели. Не съм станала различна като характер и отношение към хората. Интензивният ритъм на работа и ангажиментите не позволяват да имам толкова свободно време, колкото имах преди. Ограничавам се и в местата, които посещавам. Понякога не се тълкува добре присъствието на народни представители на определени места. Наложила съм си рамка, в която да се движа за добро или лошо. Мисля, че народът не е особено чувствителен към това как живеят депутатите. Носят се легенди и какви ли не разкази. Това налага един примерен тон, както в начина на живот, така и в облеклото, поведението и т. н.

     - Какво правите в свободното си време?

     - Срещам се с приятели. Отделям време на сина си, който винаги ме чака след работа, за да му проверя домашните. Тъй като той ходи на уроци по пиано, заедно сме създали една наша игра - “да уча на пиано”. По този начин, чисто по детски, той се усъвършенства. И ако ми остане време, моята мания са филмите. Почти няма заглавие, което да съм пропуснала. Говорим, разбира се, за стойностни филми!

“Ритъмът ми на работа е изключително интензивен!”

     - Имате ли някакво хоби?

     - Ако може да се нарече хоби ходенето на фитнес. Това всъщност не е хоби, а начин на живот. Винаги намирам време да посещавам спортните зали, поне 2 пъти в седмицата. Там също имам приятели, с които не само тренираме, но и споделяме мисли и идеи. Това е място, където човек може да се разтовари от ежедневието и да излезе с една положителна нагласа, за да продължи със своите ангажименти.

     - Каква музика обичате?

     - Българската. Следя всичко ново, което излиза на музикалния пазар. Говорим за поп музиката, не за фолка. Но е ясно, че и фолкът има своите привърженици. Всеки има право на избор. Това е хубавото на демократичното общество.

     От настроението ми зависи, какво ще слушам. Когато съм изморена, слушам определени изпълнители. На празници обичам по-танцувална музика.

     - Предпочитаната литература от вас?

     - Чета най-различни книги. Напоследък чета най-вече Паоло Куельо. Харесва ми философията н неговите книги. Интересувам се много от история и една от последните книги, които прочетох, е “История на религиите”. Всяка вечер преди да заспя прочитам по нещичко, защото това по някакъв начин ме дистанцира от ежедневието.

Юлияна Дончева на гости в шоуто по BTV “Сблъсък”.

     - Кое най-много ви е пречило и най-много помагало в работата?

     - В сегашната ми работа най-много ми е пречило, особено в началото, несериозното отношение към това, с което съм се занимавала преди да стана народен представител. Съществува мнението, че едва ли не само юристите имат място в българския парламент. Аз съм на абсолютно противоположното мнение. В българския парламент трябва да има представители от всички групи хора, за да може да се представляват различните интереси.

     През десетте години, в които съм водила предавания, съм се срещала с хора, които са се развивали в една или друга област в българската култура. По някакъв начин мога да бъда полезна с това в българския парламент.

     Това, което най-много ми е помагало е, че аз не съм конфликтна личност, умея да балансирам в определени ситуации.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Като че ли винаги съм следвала някаква своя философия в живота. Но все пак това, което мисля че важи за мен, е следната мисъл: “Дори да си на правилния път, ако стоиш на едно място, те прегазват!”.