Факти, Анализи, Коментари
   27 Май 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Иван Балсамаджиев: “Можех да съм богат сладур с мерцедес!”
Десислава Бакърджиева - 19 Ноември 2003

     Иван Балсамаджиев завършва ВИТИЗ през 1977 г., специалност “актьорско майсторство”. Между 1977-1979 г. работи във Видинския драматичен театър, където играе в “Писмата” от Н. Русев, “Напразните усилия на любовта” от У. Шекспир, “Девета симфония” от Ю. Принцев, за която е награден като най-добър актьор на сезона.

     В периода 1979-1985 г. работи в Драматичен театър, град Перник. Играе в “Тартюф” от Молиер, “Опит за летене” от Й. Радичков, “Рейс” от С. Стратиев и др. През този период получава награда за най-добра поддържаща роля. От 1985 до 1991 г. работи в театър “Сълза и смях”, София.



“Един творец трябва да провокира мисли у хората!”
     - С какво се занимаваш напоследък?

     - Със същото, с което се занимавам вече 25 години, с разликата, че тази година всичко бе доста по-наситено. Продължавам да играя в театър по мой вкус и според моите принципи. Играя в частния театър на Искра Радева “Искри и сезони”, с който обикаляме из цялата страна. Аз съм известен за добро или лошо преди всичко с това, че правя шоу.

     Отново пях в операта, участвах в постановките “Светулка” и “Концерт за смях и видео”. Заедно със симфоничния ни оркестър изнесохме тези представления и в Италия.

     - Имаш ли други изяви в чужбина?

     - С театър “Искри и сезони” ходихме два пъти в Канада, посетихме българите там. Тогава разбрах, че човек отива някъде заради хората, а не заради климат, релеф или нещо друго, каквото и да било.

     Първото посещение в Канада не ми хареса. Приемаха ме като турист. Вторият път трябва да призная, че бе доста по-приятно.

     - Скоро отпразнува юбилей, 25 години вече си на сцена. Какво направи за това време?

     - През всичките тези години гледам да съчетавам нещата, така че да вървят по посока на духовното. Най-лесно щеше да ми е след промените да хвана да направя една игра “Тука има, тука нема” и да съм много богат в момента. Не искам, нито съм учил за това. Аз съм човек с духовно минало, което ми е трудно да загърбя в емоционален план.

     Искам шоуто да върви, но освен да забавлява, то да бъде полезно. Не ми стига това, че някой е изгубил 2 часа в гледане на “предаване” по телевизията . Според мен това води до затъпяване, хората започват да мислят само за материалното и забравят, че са хора, оскотяват.


“Аз съм човек с духовно минало, което ми е трудно да загърбя в емоционален план!”
     - Какво може да научи човек от книгата ти “Борбата със злото в мен”?

     - Написах втората част на книгата, тя вече е на пазара. Има интерес, което говори, че духовността в България все още съществува. От книгата може да се научи, че най-важното в човешкия живот е смирението. Най-големият бич е страхът. Той е в основата на всеки грях: алчност, страх и омраза. Защото какво е алчността - страх от това да не останеш гладен, а какво е завистта - страх от това, някои да не ти вземе мястото. Ами омразата какво е - ненавист към това че някои успява, а ти не. Книгата е автобиографична.

     - Издаваш ли още списание “Юпитер”?

     - Вече не, защото се разминахме с моите съмишленици по отношение на съдържанието и маркетинговата политика на списанието. Моите съдружници искаха то да стане елитарно, а когато едно нещо е елитарно, то трябва да си намери меценат, спонсор. Малко купувано, но добре финансирано. Докато моята идея беше да го направим продаваемо за повечето хора и интересно за маса читатели. Моят пример за тях бе, че аз цял живот пея - в началото беше “Кольовата майка, майката на Кольо”, за да изпея накрая “ Дельо Хайдутин”.

     - Как се насочи към актьорското майсторство?

     - Говориш с човек, който е нямал мечти. Мама каза - актьор и това е! Аз бях едно глезено софиянче, а и всички продължават да ме глезят, което е лошо. Навремето, когато приемаха във ВУЗ, ставаше се директно софиянец след 5 години жителство. Това беше стимул за много хора. Докато на мен ми дремеше - и да ме приемат, и да не ме приемат все тая, пак в София. Аз бях момче спортистче, тренирах скокове във вода, бях втори в България. Мислех си - ще се занимавам със спорт, после ставам треньорче в Германия. В момента щях да съм богат сладур с мерцедес.


“Аз съм известен за добро или лошо преди всичко с това, че правя шоу!”
     - Имаш син, той ще поеме ли по твоите стъпки?

     - Синът ми учеше маркетинг в УННС и сега иска магистратурата му да е режисура. И той поема по моя път. Не знам доколко мога да му помогна, защото не искам да се бъркам в съдбата на новото поколение.

     - Какво се случва в свободното ти време?

     - Общо взето, в свободното си време от 5 години насам мисля за това, което ще направя следващият път като работя. Едно време ходих на къмпинг, карах сърф, ски. Сега вече не ми се правят такива неща. Не мога да си позволя да пропусна някой шанс в професията. Но явно и така не бива, защото човек се изчерпва духовно и физически. Поради тая причина гледам веднъж седмично да плувам, сутрин правя упражнения. Ходя на село, купих си къща там и се събирам с приятели. Гледам да съм добър баща и съпруг.

     - Любима мисъл?

     - Човек трябва да бъде открит във всеки момент и във всяка ситуация, независимо дали е преживяна вече или не.


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

vesko
05 Aug, 2009 | 19:25

zravei nie sme 6 deca i iskame da napravim edin madeshki film ne6to za u4ili6te ne6to kato edin ispanski serial SMS no nie ne sme u4ili za aktiori za6toto sme zle sas parite .. i tarsimm nqkogo koito moje da ni pomogni da go zasnemem ne6to takova..


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.