Леонард Моис Капон: Искам да помогнa да тръгне към по-добрo културата в Пловдив.
Режисьорът Леонард Капон е номер 7 в листата на общинските съветници на НДСВ в Пловдив-град. Роден е на 13.11.1952г. Има две висши образования - икономическо и театрално, и дълги години е режисьор в Държавен куклен театър-Пловдив. Поставял е постановки и в Народния театър "Иван Вазов" и Пловдивския драматичен театър "Н.О. Масалитинов". Сред най-известните му постановки се нареждат рок-мюзикъла "Бог е невинен" по либретото на Мартин Карбовски и куклените спектакли "Добър ден, Пинокио" по Карло Колоди и "Вълшебна приказка" по Чарлз Дикенс. Семеен.
- Каква е причината да се кандидатирате за общински съветник?
- Главната причина е, че искам да помогнa да тръгне към по-добрo културата в Пловдив. Поканиха ме да участвам в листата за общински съветници. Приех, защото мисля, че мога с нещо да помогна.
- Какви проблеми виждате в културата в нашия град?
- Много са проблемите. Според мен основният проблем е, че недостатъчно се прави за запомнянето на това, което е останало от културата и за развитие на качествената култура в града. Оставам с усещането, че не е толкова в липсата на средства, колкото в това, че се разпиляват без да има акценти за наистина качествени неща, които се правят в града. Това е най-основното, което би трябвало да се промени.
- Вие сте театрален режисьор и сте запознат с проблемите в театъра. Как бихте описали театралното изкуство в Пловдив?
- Аз в момента работя в кукления театър и мога конкретно да ви запозная с неговите проблеми. Сериозни материални трудности има кукления театър - със залата, с отоплението, все пак това е театър, който се прави за малките деца и е редно да му се помогне, така че те да се чувстват добре, още повече, че е необходимо и задължително те да ходят на театър, а не в детските градини и училищата да ходят трупи. Това е важно заради атмосферата, заради магията на театъра, а и заради качеството на нещата, които се правят. Безспорно е, че качеството на постановките на кукления театър е много по-високо от малките трупички, които ходят на место и с подръчни средства правят представления. Има един много ценен фестивал, едиснтвен по рода си в страната с международен статут, влязъл в календара на световната организация на куклениците, “Двама са малко, трима са много”, който е за камерни формации, но за жалост от година на година помощта, която получаваме и от министерство на културата и от общината е все по-нищожна и има голяма опасност да спре провеждането на този фестивал или да падне нивото му. Трупите, които могат да се канят от чужбина стават все по-малко и с все по-малки възможности. Просто почти никакво внимание не обръща общината на този фестивал а е редно да го запази, защото за града е важно да го има. Не толкова за кукления театър или за съсловието на куклениците, колкото за града е интересно да се виждат възможностите на кукленото изкуство и в България и извън България, което е не само за деца а и за възрастни.
- Мислите ли, че проблемите на културата се дължат само на общината?
- Преди месец се върнах от международния куклен фестивал в Стара Загора и наблюдавах коренно различно отношение на общината и като присъствие и като уважение към фестивала,пък и като средства, също и във Варна на международния фестивал. Боли ме като видя отношението на нашата община. Важно е това отношение да се промени.