Популярната млада певица и актриса Нети е завършила НАТФИЗ, специалност “Актьорство за драматичен театър”, в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2000 г. тя става член на трупата на Театъра на Българската армия.

     В момента Нети участва в постановките “Колко е важно да бъдеш сериозен”, “Кастинг”, “Хоровод”, както и в постановката на Младежки театър “Йестърдей”, режисьор Андрей Аврамов. През 2000 г. спечелва наградата на Съюза на българските артисти за театрален дебют, за ролите в “Колко е важно да бъдеш сериозен” и “Йестърдей”.

“Записах клип на песента “Онези неща”, който вече върви по телевизията”.

     - Разкажи ми за себе си?

     - Цялото ми име е Антоанета Георгиева Добрева. Родена съм в София. Майка ми е физик по професия, а баща ми е лекар. Завърших театрална паралелка в 122-ро училище, след това последва НАТФИЗ. Съвсем в началото учих пиано, участвах в детски радиохор и 2 години се занимавах с оперно пеене.

     - Какво правиш в момента?

     - Записах клип на песента “Онези неща”, който вече върви по телевизията. Иначе репетирам пиесата “Шофьор за дами”, чиято премиера ще бъде през ноември. Режисьор е Андрей Аврамов. Освен моя милост в спектакъла участват Веселин Ранков, Иван Бърнев и Дидо от “Семейни войни” по Нова телевизия. Пиесата е копродукция между Сатирата и Хасковския театър. След като я поставим тук, ще обикаляме с “Шофьор за дами” из страната, тя е доста мобилна комедия. Андрей Аврамов е направил преработка на оригиналната пиеса, която е била доста по-голяма и с повече герои.

Нети участва в постановките на Театъра на българската армия.

     - Къде бяха последните ти участия с Дони?

     - Къде ли не. Онзи ден бяхме в Благоевград, в София имахме концерт преди 5-6 дни. Много често ходим във Варна и Бургас. Жалко че са толкова далече, иначе ще ходим още по-често. Посетихме също Плевен, Русе, въобще на много места се изявихме.

     -Да очакваме ли други нови песни?

     - Не, не готвя нова песен, тъй като току-що тръгна “Онези неща”. В момента съм се съсредоточила изцяло върху постановката.

     

“Като се качих на сцената и вече нямаше спиране!”

     -Как се насочи към актьорското майсторство?

     - В случая съдбата имаше пръст. Завършвайки 8-ми клас в 22-ро училище с един много добър успех от 5,30, исках да кандидатствам литература и история. Това са нещата, които винаги са ме интересували. Обаче понеже имах много конкуренти, едва ли не цялата столица кандидатстваше, не можах да се преборя с пълните отличници. Видях че има театрална паралелка, за нея пишеше “Не се изисква никакъв материал, елате!” и реших, че това е за мен. Отидох на първи кръг, разказах няколко вица. Продължих и в следващите кръгове, които бяха доста по-трудни.

     Взеха ме и оттам тръгна всичко. Паралелката ни разполагаше с театър в Столична библиотека, където всяка вечер играехме. Като се качих на сцената и вече нямаше спиране. Не е като да пееш в хор, където гласът ти се слива с останалите. Съвсем различно е да излезеш сам, да играеш и едновременно с това да пееш. Тогава разбрах, че актьорството е за мен и с това искам да се занимавам.

     - Какво обичаш да правиш в свободното си време?

     - Обичам да си стоя вкъщи, защото по време на моята работа съм достатъчно време сред хората. Обичам да съм със съпруга си, да четем книги, да гледаме видео. Обичам да играя с Дони “Скрабъл”, общо взето такива неща. Или да излезем някъде на планина, да се разходим.

“Много приятно се чувствам на сцена!”

     - Кое е най-откаченото нещо, което си правила?

     - Преди време бях подготвила един материал, трябваше да го изиграя пред публика. Това беше моноспектакъл и реших, че за да стане абсолютно достоверен, трябва да се намирам в екстремно състояние, чисто физически. Една седмица не хапнах нищо, само пиех вода. Докато бях на сцената, се чувствах като в делириум и много хубаво изиграх ролята. Но не е необходимо, не съветвам никой друг да стига до такива крайности.

     - Беше гост в “Кой е по-по-най?”. Как се чувстваше на сцената при бате Енчо?

     - Ами много приятно се чувствах. По принцип доста отдавна съм преодоляла стреса на сцената, имам предвид неприятния стрес. Има само една такава приятна тръпка, че ще изляза пред хората, мисля си какво ще се случи, как ще стане. С тези деца около мен в шоуто, толкова непосредствени, друго не ми остана освен да бъда като тях.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - Да, съвсем в духа на проведения ни разговор. “Искреността е най-добрата стратегия”.