Факти, Анализи, Коментари
   14 Юни 2021
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Павел Павлов: "И плаках, и се смях от спомените за Невена Коканова!"
8 Юни 2005

     Ванга благославяше всяка нова роля на Невена Коканова, разказва режисьорът Павел Павлов в новата си книга ”Пленени от спомена”. Премиерата на творбата се състоя в НДК в рамките на Панаира на книгата малко преди 3 юни, когато календарът отброява 5 години от смъртта на неповторимата българска актриса Невена Коканова.
     “Пленени от спомена” съдържа 6 мемоарни есета на Павел Павлов - за неговия учител във ВИТИЗ проф. Кръстьо Мирски, както и за най-големите му приятели от храма на Мелпомена – Леда Тасева, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Антон Горчев, Катя Паскалева. Без да сваля звездния ореол на своите герои, на никой от тях авторът не спестява топлото приятелско чувство в увлекателния разказ за човешката и творческата им същност.
     По адрес на Невена Коканова е развенчан един мит – че е гениална (само) киноактриса... Този всеизвестен факт е допълнен с доказателства, че Коканова е изваяла множество пълнокръвни образи и на театралната сцена.



Павел Павлов: “Най-важното нещо за мен са актьорите!”
     - Кое от тези скъпи за вас имена ви вдъхнови най-много за написването на книгата?

     - Невена. В село Иглика, в което купихме къщата заедно с нея, имаше един наш общ познат, мога да кажа и приятел. Той държеше пловдивски вестник. Попитах го: “Ако ти дам една книга за Невена Коканова, ще я публикувате ли в подлистници?” Той ми каза: “Веднага се качи и ми донеси книгата!” “Ама аз не съм написал нито ред...” Това беше много скоро след смъртта на Невена – било е края на юли или август. Предложих му по куриер всяка седмица да изпращам глава по глава написаното. И добре че стана така. Човекът се съгласи, а аз започнах да пиша глава по глава. И плаках, и се смях от веселите неща, които помнех. Аз бях много покрусен от смъртта на Невена. Тя беше другата ми сестра, най-близкият ми човек. Без да звучи като самохвалство, мисля че в последните си години нямаше по-близък от мен.
     Книгата имаше голям успех. В това безкнижно и бездуховно време претърпя три допечатки и се продадоха 4500 екземпляра. Издателство започна да ми поръчва да пиша. Втората книга беше за Леда Тасева, Апостол Карамитев и Антон Горчев, който пък ми беше като брат. Тя се казваше “Нощна стража”. Фактически сега преиздавам тези спомени, допълнени и разширени. Последва и книга за Ванга. Всичко, което написах за нашите посещения при Ванга, аз ги добавих към първата книга за Невена, и сега всъщност тя излиза също преработена.

     - Някой от тях приживе знаеше ли, че ще бъде обект на вашите мемоари?

     - Може би единственият човек, който имаше някакво предчувствие, бе Леда Тасева. Пет години след смъртта й издадох книга, спонсорирана от Анета Сотирова, която освен голяма актриса, е и голям човек. А Невена не искаше такива неща. Атанас Свиленов, който също й е близък приятел, й казваше: “Всеки ден сме заедно, дай да направим една анкета”. А тя отговаряше припряно: “Да, да ще се дам. На теб ще се дам. Само на теб и на оператора ще се дам.” В смисъл, че операторът е най-важният човек, от когото зависи работата й. Но така и не стана.


“Пленени от спомена” съдържа 6 мемоарни есета на Павел Павлов.
     - Режисьорите обикновено имат славата на чепати хора. Как успяхте да създадете и съхраните толкова приятелства дори отвъд смъртта?

     - Защото всяко правило си има изключение. Най-важното нещо за мен са актьорите. Аз ги обичам и обожавам. Но преди всичко ги избирам. С кого да е не работя.

     - Къде ви завари черният 3 юни 2000 г, когато си отиде Невена?

     - Беше страшно! Седем дни преди това бях при нея и тя ми забрани да идвам повече. Дотогава й носех я качамак, я грис халва. Правех се на шут пред нея, а после се наревавах в гората. Бях на автобусна спирка – тръгвах за Бистрица, когато по радиото съобщиха. Изведнъж целият автобус млъкна и пътувахме в тягостна тишина. Това също бе знак колко много я обичаха хората. Аз самият имах неловкото чувство, че съм обект на някакво внимание – явно бяха ме разпознали. Трябваше да издържа и това пътуване, за да се наплача.

     - Как ще бъде почетена сега паметта й?

     - Тези дни ме разкъсват от интервюта – нещото, което най-много мразя. Правя го единствено в нейна памет. Радвам се, че книгата излезе за нейната годишнина. Беше предвидена за Деня на театъра, но се забави. А може би самата тя нейде отгоре си устрои това съвпадение. Приживе Невена повтаряше, че има кой да я посрещне на оня свят, защото моята майка, с която много се обичаха, си отиде на 2 юни. И ето случайност, може би неслучайна – Невена почина на 3 юни.

     - Виждате ли в младите поколения актьори нова Невена Коканова?

     - Уви, не. Но тя мразеше сравненията от типа “първа”, “втора”, “най-велика”. Когато тръгна да пътува с рецитала “Да даряваш обич”, в Стара Загора се изправи един наперен господин и попита: “Какво мисли първата дама на българското кино за втората дама?” Аз се опитах да отклоня въпроса, но Невена поиска микрофона: “За какво намеквате? За Катя Паскалева ли? Ние сме много добри приятелки, аз високо я ценя. Нелепо е да ни противопоставят. Всичко е толкова просто – както аз съм дама, така и тя е дама на българското кино.”


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

NEIKOVA
12 Oct, 2009 | 20:06

strashna aktrisa.nqma vtora v nasheto kino!


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2021 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.