Тони Чакъров е единственият български поп изпълнител, който има издаден албум в Западна Европа. Дебютният му диск, озаглавен “Аз съм Тони” (2002 г.), е тиражиран за Германия и Австрия от известния немски продуцент Волфганг Швам, чието име е в основата на успеха на актуалните немски поп изпълнители. Албумът съдържа песни на немски, английски и български. Тони Чакъров участва в сборни концертни програми в Германия, Австрия и Италия.
     Успоредно със соловата си кариера, той пее и в хорове от Източна Европа за църковна музика. В момента Тони е участник и ръководител на хор “Санкт Петербург”, който се котира с руски казашки мелодии и църковнославянски песнопения. Именно с подобен хор Тони Чакъров напуска България през 1996 г. Преди това пее във вокална група “Черно и бяло”. Носител е на трета награда от фестивала за поп изпълнители “Славянски базар” в Беларус (1995 г.).

Тони Чакъров: “Аз се чувствам добре и това е достатъчно!”

     - На какво се дължи появата на албума ти?

     - На много неща. Нищо не е преднамерено, нито случайно. Ако бяха ме питали преди 10 години дали ще имам албум в Германия, щях да им кажа, че са луди, но се оказа, че възможно. Човек когато силно желае нещо, стават нещата.

     - Какъв е тиражът?

     - Не знам, честно казано, но по принцип беше добре продаден. Парите се върнаха. Има и малък плюс, има и още време да се продава. Когато имам концерти, хората го купуват.

     - Какво съдържа той?

     - Няколко нови песни, които са написани лично за мен, няколко кавър песни – познати в Германия, и няколко български неща. Едното българско парче сме го писали с Криси Илиев, който беше пианист на радиооркестъра, сега вече не е в България и той. Писали сме го за последния “Златен Орфей”, на който не го приеха. Тази песен я направихме на немски и я продадохме там. Имам една българска моя песен. Ангел Заберски-син ми направи аранжимент на “Полегнала е Тудора”. Явно човек като замине в чужбина, започва да му липсва българският фолклор. Докато е тук, не го усеща. Както мога да ти кажа, че и шарената сол започнах да харесвам, след като излязох навън.

“Не всеки е имал шанса да постигне нещо голямо!”

     - От този албум хвана ли различни насоки?

     - Този албум не беше много разнороден, беше си поп албум. Но получих предложение от един италианец и той пък хареса точно народната песен. И аз се впечатлих и реших, че не е лошо да продължа да правя етно проекти. Горд съм с някои неща. Не за друго, а защото ме поканиха да пея в Италия – в Милано, Генуа, мястото, където според мен, ако не можеш да пееш, няма да те слушат. За Германия не искам нищо да кажа, че са лоши певци или че не разбират от музика, но Италия си е различно.
     - В България срещнах Мая Райкова и тя ми предложи да запишем нещо и така дойде идеята да направим албум. Това е дългосрочен проект, защото не съм тук. Изчакваме да отлежат нещата – да видим какво ще ни хареса, какво няма да ни хареса. Имаме няколко много силни попадения. Просто още нищо не сме пуснали, защото още не сме решили кое как ще бъде.

     - Идваш в България, за да работиш в промеждутъците между западноевропейските си турнета?

     - Като бях при Драгомир Драганов в “Чай” и той ме пита защо го правя. Отговорих, че се получава нещо като... хоби. Никой не би си го признал, за да не го помислят за непрофесионалист. Единственият начин в България да се спечелят пари е от участия. Обаче не съм много сигурен, че за поп певците има достатъчно такива. Ако говорим за Анелия или за Азис, те със сигурност имат много участия.

     - От кого си се учил?

     - От Ангел Заберски, той директно ме е учил на пеене по класически начин. Учил съм се от много хора и те са оставили своя отпечатък верху мен. Бях абсолютен фен на “Бий Джийс” и започнах да пея високо точно заради тях. След което преминах през “АББА”, Стиви Уондър, Рей Чарлз, Тина Търнър, Джордж Майкъл...

Тони Чакъров участва в сборни концертни програми в Германия, Австрия и Италия.

     - За любовта не сме казали нищо?

     - За любовта е добре да пеем или да пишем стихове. Тя се изживява, случва се, но е и много интимно нещо!

     - Сега чувстваш ли превъзходство, завръщайки се в България като международна звезда?

     - Не бих казал. Аз се чувствам добре и това е достатъчно. Ние имаме чудесни певци. Не всеки е имал шанса да постигне нещо голямо. В Америка имам приятелка, която обича да казва: “Ако знаеш колко ученички пеят много по-добре от Уитни Хюстън!” Или хора, които са по баровете – невероятни, но просто нямат шанса.

     - Музикалният театър авантюра ли беше?

     - Абсолютна. Защото аз не знаех дали ще ме приемат там. Аз не съм оперен певец, но съм учил доста време и просто реших, че ще се пробвам. И когато го направих, имах такъв успех, че ми ръкопляскаха на изпита – което никога дотогава не бяха правили.

     - Кой български певец може да напълни стадион? Както навремето ФСБ или Щурците!

     - Според мен това е Васил Найденов.