Факти, Анализи, Коментари
   10 Май 2021
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Елена-Мария Хараламбиева: “Съвършенството е като линия на хоризонта!”
28 Май 2005

     Елена-Мария Хараламбиева е на 32 години, рисува от 20 години. Не знае дали това е мечтата й, но твърди, че усеща, че това за нея е спасението. Елена е участвала в много общи и самостоятелни изложби, включително и изложба в Холандия. Занимава се с и с инсталации и перформънси.


Елена-Мария Хараламбиева: “Интересува ме самото съзерцаване, сливането със субекта!”
     - Разкажи ми за новата си изложба “Макове”.

     - Аз за първи път правя изложба, в която живописта е сравнително фигуративна. Боравя със символика, която обаче все пак се надявам, че по някакъв начин е универсална и разбираема за останалите. За мен “макът” е символ на забравата и тъй като последните години съм преживяла много дълбоки неща, които ме нараниха, и имам нужда да забравя определени неща, да се помиря със себе си и с нещата, които се случиха, просто да ги приема. В много голяма степен тази живопис, която представям е един вид гонене на духове, които са вътре в мен. Тя гравитира в рамките на субективното и се надявам, че е разбираема и за други хора. Не бих могла да кажа, че е просто живопис, по скоро това е инсталация за мен, картините са само една помощна част.

     - Кое е твоето вдъхновение?

     - Думата “вдъхновение” не я харесвам. Обикновено я замествам с думата “емпатия”. Интересува ме самото съзерцаване, сливането със субекта. Твърде метафизично ми звучи това за вдъхновението.

     - С какво ти се налага да се бориш всеки ден?

     - С това, с което всички в България се борят всеки ден. С абсолютно същите неща, но познатите ми казват, че понякога имам особена чувствителност, нещата добиват една друга окраска. Твърде често се затварям в себе си и бягам в някакви съвършено други неща, просто някак си стоя на някакъв ръб, за да оцелявам и да продължавам. Опитвам се да не позволявам на инвенциите отвън да ме съсипват или унищожат. Изработвам си някаква ценностна система, която ме спасява, някаква рамка, в която мога да бушувам, да играя и да правя, каквото искам. Но определено на този етап все още ми е необходимо да имам някакви устои, макар и измислени за останалите, които ме спасяват.


“Нещата, които идват от сърцето, са чисти и искрени!”
     - Казват че творците приемат по-трудно заобикалящата ги действителност. Така ли е с теб?

     - В повечето време се радвам, в буквалния смисъл. Радвам се на целия този ритъм, ако съм в състояние да вляза в тоя божествен ритъм, който усещам. Разбира се, има моменти, в които ако позволя, тя може да ме убие, защото всичко става много по-силно от теб. Всъщност аз не искам да я побеждавам, просто искам да участвам в нейния ритъм, нищо повече.

     - Какво може да те развълнува?

     - Определено нещата, които идват от сърцето, които са чисти и искрени. Всичко може да ме развълнува, макар че искам да не се вълнувам толкова много. Искам да бъда по-спокойна, хармонична и да приемам цялото разнообразие около себе си. Да не се впечатлявам толкова излишно.

     - Всяко твое творение ли е свързано с нещо, което ти си преживяла и почувствала?

     - Много е трудно според мен за повечето хора да разберат, че всъщност всички сме еднакви, изживяваме сходни неща. Винаги може да се намери някакъв общ език на базата, на който да вървим заедно и да строим Вавилонската кула.      - Чувстваш ли се понякога изчерпана?

     - Много често ми се случва. В такива случаи си отварям гардероба и вадя някакъв пуловер, да кажем, или някаква друга моя дреха, нарязвам я, след това я зашивам и си правя някаква нова дреха. На базата на някакво чисто механично действие пак влизам в определен ритъм, става някакво натрупване и излизам от това състояния.

     - До колко важни за теб са отзивите? Нараняват ли те негативните изказвания?

     - Аз слушам. Благодаря на родителите си, че ме научиха да изслушвам другия. Аз много слушам и отбирам. Има неща, които могат да ме засегнат, аз ще ги премисля. Но слушам, защото много неща биха могли да ми помогнат и не винаги безкрайни суперлативи биха били полезни. Даже звучи нереално, защото винаги би могло да е още по-добре и още по-добре. Съвършенството е като линия на хоризонта.


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Veneta
08 Jun, 2005 | 17:00

4udesno e 4e obra6ate vnimanie i na tozi vid izkustvo. Nadiavam se da prodaljavate v sa6ia duh, za6ot kato 4e li malko medii go praviat.

ju
27 May, 2005 | 19:07

Мисля, че преди няколко дена четехме вече за това ?!?


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2021 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.